Алън Кол - Стен

Той падна по гръб, сви крака и изрита право нагоре, с всички сили. Стъпалата му улучиха и тигърът политна над него. Приземи се и се загърчи. Опита се да се изправи, но рухна. Мъртъв, с прекършен гръклян.

Стен се изправи, преодолявайки болката в безполезната си китка. Болката пропълзя до стомаха му. Ето там! Звук. Торесен, беше сигурен в това.

Светлините на купола грейнаха. Стен за миг замръзна, заслепен от блясъка им. После уилигънът отново затрещя и той се хвърли зад друго дърво. Колко изстрела? Не беше чул Торесен да презарежда. Амунициите му трябваше да са на изчерпване. Стен диво се озърна, търсейки някакво оръжие.

И видя втория тигър. Присвит за скок. Звярът изрева, за да го накара да замръзне на място.

Стен се разсмя с лудешки, почти истеричен смях и извика:

— Вторият е мой, Торесен.

Баронът стреля с уилигъна. И улучи тигъра тъкмо когато той скачаше. Звярът рухна мъртъв на тревата. Торесен продължи да стреля. После се чу сухо изщракване — пушката беше празна. Стен изскочи от храстите.

Торесен отчаяно затърси нов пълнител. Нямаше. Бързо отстъпи назад и грабна първото оръжие, което му попадна подръка. Сабя. Острието й блесна, когато я измъкна от стената и замахна.

Върхът на оръжието порна Стен през ребрата и той изпъшка от болка. Посегна назад да сграбчи някакво оръжие. Каквото и да е.

Торесен нападна и рапирата извистя нагоре. Силен трясък на срещналите се остриета. Стен изви китката си и сабята се плъзна настрани. Той скочи напред, усети как върхът на рапирата пробожда мекото тяло на Торесен, а след това оръжието почти отхвърча от ръката му — Торесен политна назад.

Торесен пристъпи крачка напред. Усмихваше се.

„Никакъв шанс“ — прецени Стен. Сабята на Торесен беше тежка и добре укрепена при дръжката, докато той се сражаваше с някакво тънко парче подострена на върха стомана. Огъваща се стомана. Изведнъж осъзна, че това може да се използва като предимство. Гъвкавостта. Колкото и силно да удряше Торесен, той можеше да отмята оръжието му.

Торесен отново нападна. Оръжията се срещнаха. Рапирата се изви като змия, уви се около сабята и Стен използва нейната инерция, за да я отхвърли встрани. И се понесе напред, усети как върхът на рапирата се забива в плът, чу стона на Торесен.

Отстъпи назад тъкмо когато сабята политаше към него. Пауза. Торесен стоеше на място, дишаше тежко и от няколкото рани по тялото му струеше кръв. Но още се държеше.

После нападна отново, удряйки с все сила. Стен се опита да парира, но тънкото оръжие в ръцете му се отметна и той усети как сабята се вряза дълбоко в ръката му.

Торесен разбра, че Стен вече е в ръцете му, пристъпи напред и замахна да отсече главата му.

И изкрещя от болка, когато върхът на рапирата го прониза над лакътя. Сабята падна. Стен хвърли рапирата и замахна, изпънал пръсти. Усети как ребрата на Торесен изпукаха като сухо дърво.

Удари пак, право нагоре, с всичка сила. Под ребрата. Костта поддаде. Поддаде, поддаде. Мека влага.

Торесен изкрещя от болка.

И Стен изтръгна сърцето му.

В един ужасен, замръзнал в пространството миг, Торесен се втренчи в него. И рухна.

Стен погледна тъпо кървящото в юмрука му сърце. После го запокити в храстите, където лежаха тигрите.

Внезапно чу някакви викове и се обърна. Присви очи. Някой тичаше към него. Опита се да замахне…

Беше Бет. Прегърна го, докато падаше.

Лицето на Императора беше студено. Махони стоеше пред него, замръзнал в стойка „мирно“.

— Всички следи от АМ2 са унищожени?

— Тъй вярно, сър!

— И Вулкан е с ново правителство?

— Тъй вярно, сър!

— А Торесен?

— Мъртъв, сър.

— Не заповядах ли да бъде заловен жив?

— Тъй вярно, сър!

— Тогава защо заповедта ми не е изпълнена?

— Няма извинения, сър.

— Нямало извинения? И това ли е всичко, което можеш да ми кажеш? Че няма извинения?

— Никакви, сър.

Махони надвисна над Стен, който полагаше неимоверни усилия да заеме стойка „мирно“ — нещо много трудно, когато си овързан с бинтове от главата до петите и си в болница, при това на системи.

— Току-що бях при Императора.

Стен зачака.

— Той сподели с мен някои доста гръмки коментари. Особено, боец, за дреболията с прякото неподчинение на заповеди. Имперски заповеди.

Стен си внуши, че е успял да застане „мирно“, пое си дълбоко дъх и се подготви за най-лошото. Екзекуция, най-вероятно.

— Имате ли да кажете нещо в своя защита, лейтенант?

Стен имаше. Но размисли добре. Защо да си хаби дъха? Той вече беше осъден…