Алън Кол - Стен

Бойците на „Богомолка“ откриха огън. Най-бързият патрул успя да преодолее цели три метра преди да се просне върху телата на загиналите си другари.

Пресмятащата част от мозъка на Торесен потръпна. „Онези са петима — Торесен така и не беше забелязал Фрик и Фрак, увиснали високо на една от таванските греди — а ние дойдохме с близо седемдесет души. Те не са дали още нито една жертва, а ние изгубихме вече тридесет души!“

Комът на колана му забръмча. Торесен го вдигна, изслуша съобщението и пребледня. Беше го яд. Най-вече на самия себе си. Беше предположил, че Императорът няма да предприеме този ход преди да се сдобие със сериозен повод, но паникьосаният тех от центъра за свръзка току-що го беше уведомил, че гвардейците вече са проникнали. Включително със секторите на въстаниците, беше завзета почти една трета от Вулкан.

Торесен се запромъква към командира на патрула.

— Ще ни трябват повече хора — каза той. — Аз ще координирам действията от офиса на охраната.

Докато излизаше в коридора, стената над главата му се взриви.

Той се изправи и затича. После спря и измъкна малката червена контролна кутия от джоба си, докосна кодирания по отпечатъка на пръста му предпазител и отвори капака. Набра на екрана 0.15 и затвори веригата, след което се постара да си върне спокойствието и тръгна да се отдалечи от зоната на лабораторията на проект „Браво“. Един гравислед го чакаше.

— Окото — разпореди се той и следът излетя.

Зад него, под пода на главния пулт на лабораторията, броячът започна да отмята оставащите минути до задействането на собственото Адско устройство на Торесен — мегатонен ядрен заряд с ограничено действие, който щеше изцяло да заличи лабораторията и да осигури на Торесен единствения шанс да остане жив.

Айда пак стреля към барикадите и изръмжа:

— Алекс! Нали разбираш, че ако останем така приковани и твоите заряди гръмнат, няма да мога да ти дам нищо за пиене?

Алекс не й обръщаше внимание. Очите му бяха приковани в един от индикаторите на портативния му детектор.

— Стен. Имаме си по-лош проблем от зарядите, дето ги сложих. Има признаци, че е задействано някакво ядрено устройство.

Стен примигна.

— Но къде? Кой го е поставил?

— Не знам. Но ще е най-добре да го намерим. — Той настрои детектора. — А, ето я твоята бомба! Ей я там! — И посочи през петдесетметровото открито пространство към централния пулт.

— Проста работа — продължи Алекс. — Първо трябва да идем дотам, без да ни утрепят. После ще трябва да заключа, без да знам кога ще гръмне.

Стен даде заповед и групата откри огън, засипвайки барикадите с порой от куршуми.

Алекс грабна раницата си и хукна на зигзаг. Тежките куршуми затрещяха около него.

— Натам!

Йоргенсен се превъртя на лакът от укритието си и изсипа откос към войника, стрелящ по Алекс. Откри се само за миг, но командирът на патрула стреля. Противопехотният куршум се взриви, изхвърляйки нажежени иглички. Рамото и ръката на Йоргенсен за миг се превърнаха в игленици, а после игличките избухнаха. За миг бойците на „Богомолка“ прекратиха огъня, но дисциплината се наложи и те продължиха да стрелят. Стен следеше с едно око как Алекс бързо разкъса широките един метър метални пластини, покриващи пода, и се пъхна под тях.

Фрик и Фрак се спуснаха от купола. Фрак зареди една от бомбичките на крилата си.

Заедно с Фрик полетя право надолу. Двете прилепчета не направиха никакъв опит да се спасят. Загинаха моментално, когато мъничките им телца се блъснаха в командира на патрула. Бомбите гръмнаха. Офицерът се превърна в огнено кълбо и шрапнелите се пръснаха сред отделението, присвито до него.

Стен мерна Доктора, който изпълзя от укритието си и взе уилигъна на Йоргенсен. Малката панда тромаво насочи уилигъна към барикадите, след което се олюля от смазващата — за него — тежест. Едната му лапа натисна спусъка докрай и го задържа така, докато пълнителят не се изпразни. Не беше възможно Доктора наистина да…

Стен отново извърна очи към барикадите и гръмна ръката на един открил се за миг патрул. Мъжът се олюля. Бет го довърши.

Междувременно Алекс беше коленичил до ядреното устройство под подовите плочи.

Бомбата бе идиотски просто устройство — метална топка, покрита отгоре с нещо, което приличаше на теракота. В повърхността на топката бяха набити малки взривяващи заряди, прикачени към радиоприемник и нещо, за което Алекс реши, че трябва да е часовников механизъм.