Алън Кол - Стен

Тя се стовари върху двамата мъже и скърши гръбнаците им. Доктора и Бет затичаха през залата.

— Бих предложил — успя да й подвикне пандата — да си спестим обичайните имбецилни човешки поздравления. Остават ни само четири минути.

Четиримата бойци на „Богомолка“, заедно с Бет, спринтираха по коридора. Стен заблъска панелите за тревога. Надяваше се, че това ще е достатъчно.

Зарядите се взривиха точно както им беше казал Алекс. Стен, Бет и Алекс гледаха лабораторията през един от люковете. Айда държеше Доктора. Светлината примигна, примигна, отново примигна. Усетиха глух тътен през плочите под краката си. А после проект „Браво“ закипя. Насочените заряди загърмяха, откъсвайки пода и снабдителните секции от лабораторията, сякаш кормеха риба.

Стен изведнъж си помисли: „Така трябва да е изглеждал и Редът“.

Тътенът се усили и алармите запищяха. Отломки захвърчаха от дъното на лабораторията в открития космос. Но горната секция, обиталището на техниците, остана незасегната.

Айда и Доктора погледнаха Алекс.

— Малко съм разочарован — заяви той. — Не пресметнах тоя симпатичен втори взрив. Няма да е честно да си го приписвам.

И в този момент Бет забеляза, че Стен го няма.

Свърши се. Всички следи, отвеждащи към проект „Браво“, бяха заличени. За пръв път от часове Торесен се почувства в безопасност.

Сипа си пиене, за да се поздрави. Странно, мечтата му лежеше в руини, но въпреки това той се чувстваше горд. В края на краищата беше надвил Императора. Единственото, което му оставаше да направи, бе да изчака офицерите на Гвардията да прекрачат прага му, да им благодари, че са го спасили от мигритата, и да се предаде в ръцете им.

Какво можеше да направи Императорът? Да го изправи на съд? За какво? Доказателства нямаше. Освен това Императорът едва ли би пожелал с охота да признае публично, че може да има алтернатива за неговия монопол над АМ2.

Най-вероятно Торесен щеше да трябва да се примири с някоя по-низша позиция в управлението на Компанията. Той сви рамене. Това щеше да му отнеме няколко години, но той пак щеше да се върне на върха. И тогава щяха да видят те. Всички щяха да видят.

Внезапно осъзна, че съвсем се е побъркал. Разсмя се. Колко странно — да осъзнаеш собствената си лудост. Като че ли си някоя друга личност, отвън, и наблюдаваш самия себе си. Взимаш си бележки за мисли и действия. И ги наблюдаваш така, както някой тех наблюдава поведението на микроб. Нещо пропълзя в дъното на мозъка му. Дали Стен наистина беше мъртъв? Тази експлозия?… Не беше точно това, което очакваше. Беше някак си по-различно. Торесен се усети, че всъщност му се иска Стен да е жив. Пръстите му се сгърчиха, като си представи как ги впива в мекото гърло на мигрито. „Стен — помисли си той. — Стен. Ела при мен.“

Зад гърба му се чу звук. Торесен се усмихна и се обърна.

Стен бавно крачеше към него. С нож, проблясващ в ръката му.

— Благодаря ти — каза Торесен. — За точността.

Стен се поколеба. Изглеждаше озадачен.

— Ти ме познаваш?

— Да. Лично. Аз убих семейството ти.

Ръката с ножа изсвистя към гърлото на барона. Торесен изпъшка, когато върхът на ножа перна рамото му и остави кървава диря. Изрита и по кожата му пропълзя тръпка на удоволствие, като чу сухия пукот на счупената ръка на Стен. Ножът падна в тревата.

Стен пренебрегна болката, извърна се да избегне удара и замахна със здравата си ръка. Торесен отстъпи. Стен се присви, очаквайки атака. И осъзна, че баронът не го напада. Зад него, само на няколко метра, беше оръжейната му колекция. Торесен отстъпваше, за да се докопа до оръжие.

Стен скочи към стената и сграбчи старинен мускет с рязан приклад. Торесен грабна един уилигън — и откри огън. Стен залегна и извъртя пушката нагоре. Стреля. Куршумът разби осветителното тяло на купола. Мрак. Стен се претърколи. Куршумите АМ2 засвистяха около него.

Пропълзя зад някакво дърво. Буци пръст и парчета дърво се пръснаха около него. Тишина. Стен се вслуша. Чу лекото шумолене на крачещия в мрака Торесен. Стори му се, че се приближава. Стегна се, готов за скок.

Щракване. Дълго скрибуцане. И Торесен отвори клетките.

И тигрите изскочиха — два огромни бенгалски мутанта. Заръмжаха и замятаха опашки. Торесен натисна един команден бутон. Леко щипене по металните гривни на шиите им и те му обърнаха гръб и тръгнаха да търсят друга жертва.

Стен се сниши в храстите. Къде беше Торесен? Защо не идваше? Чу шумолене. Меко тупане на животински лапи. В следващия миг тигърът скочи. Огромен скок, право срещу него.