Алън Кол - Стен

И целият хор съдебни заседатели изрази съгласие.

— Единодушно — обяви Алвор. — Каква е присъдата?

Стен изрита паравана.

— Предайте го на приятелите му. Навън.

Съветникът се ококори. Кой беше този? А после закрещя и се задърпа, когато водачите на ядрата го докопаха. Разтвориха двойната врата и го изхвърлиха навън. Съветникът залитна, олюля се и се озова в ръцете на чакащата навън тълпа работници.

Алвор затвори вратата. Но звуците на озверената тълпа отвън бяха твърде красноречиви.

Това беше първият съд.

— Също като бутане на домино — каза Стен. Двамата с Алекс се бяха запътили към кораба. — Още три цикъла и ще можем да престанем да се крием зад храсталаците, да започнем революцията и да накараме Гвардията да се размърда.

— Недей да броиш яйцата преди да са се измътили.

— Какво значи това, по дяволите?

— И аз не знам.

— Няма ли най-после да заговориш нормално, по дяволите?

— Просто си отпуши ушите, момко.

— Виж сега. Подготвили сме всичко. А — съпротивата е налице. Б — започваме да налагаме правосъдие за греховете и избиваме всеки екзек и всеки смотан тех, който може да брои до повече от десет.

— Дотук всичко е наред.

— В — правим оръжия и обучаваме мигритата как да си служат с тях. Г — избираме свое алтернативно правителство, точно както ни научи инструкторът. И накрая, Д, плесваме ръце след три цикъла и революцията почва.

Алекс метна пушката си на рамо — този сектор вече беше достатъчно сигурен, за да могат мигритата свободно да ходят из него въоръжени — и спря.

— Не знаеш едно нещо, Стен — каза той. — Мъж или жена, хванат ли оръжие, не можеш да кажеш какво ще стане после. Ще ти дам един пример. Моят брат, казваше се Мартин. Отиде на един хубав свят, варварски, за който нашият император реши, че му трябвало ново правителство. И значи вдигат те населението, и ги учат как да се бият и да се гордеят с това.

— И какво? — попита Стен.

— Та вдигат те шибаното червено знаме на революцията и се почва. Народът изколва аристокрацията. Брат ми им прави ново правителство вместо старото. Обаче на народа вече толкова му харесва кръвта и клането, че правят на кайма и новото си правителство, също като старото. Брат ми се чупи от планетата без една ръка и програмата се проваля. Сега си гледа овцете в Единбург, а аз дойдох да пазя честта на клана. Казвам ги тия неща, за да разбереш. Кибрит на деца не се дава.

Двамата минаха през въздушния люк към кораба. И ги посрещна дивашкият рев на Айда.

— Скапано! Скапано! Скапано!

Един от компютърните терминали профуча през залата и се натресе в стенописа отсреща.

— Какво става?

— Виж само какво направиха скапаните ти мигрита! — Тя махна с ръка към екраните в помещението. Това са всички канали на охраната! Виж ги тия глупаци!

— По дяволите, Айда! Обясни ми какво става!

— Доколкото мога да преценя — обади се Доктора, — социопатрулът прехвърляше няколко нерегенерирани мигрита в Екзотичната секция. Един от мигритата сигурно е имал приятели.

Стен погледна екраните, след което пристъпи до алкомата и си наля чаша.

— И те са решили да го освободят — продължи Айда. — Естествено патрулът повика подкрепления, същото направиха и приятелите на оня. Което засмука повечето ни ядра в южната част на Вулкан. Виж.

Стен погледна бързо сменящите се изображения по екраните. Започна да разпознава отделни лица на водачи на съпротивата.

— Все едно — каза Йоргенсен — че вадят всичките си оръжия и тръгват на лов за мечка.

Айда изсумтя презрително и започна да включва звука на мониторите. Стен седна и се загледа.

Видя крещяща тълпа мигрита, щурмуващи формация патрули, барикадирали се зад преобърнати грависледи. Оръжията за борба с масови безредици заизсипваха огън и мигритата започнаха да падат.

На друг монитор една мигрантка, размахваща отрязаната глава на патрул, предвождаше борци на съпротивата срещу социопатрула. Камерата трепна и екранът угасна, но изглеждаше, че падналите патрули бяха повече от мигритата.

Трети екран показваше неподвижна сцена при входа към Екзотичната секция. Люкът беше барикадиран и патрулите бяха разположили блокади около позицията си. От всички околни коридори и вентилационни проходи срещу тях се изсипваха мигрита.

— Скапано — въздъхна Стен.

— Това вече го казах — отбеляза Айда.

Стен се обърна към Йоргенсен.

— Миюйткина.

Очите на Йоргенсен се изцъклиха и той изпадна в транс.

— Прецени обстановката. Програма.