Алън Кол - Стен

Докато се извиваше неловко на деветдесетградусовия завой във вентилационната мрежа, секретарката съжали, че нямаше да може да види как Гайцен се отпуска в любимото си кресло.

— Алвор?

— Да, Юх? — Брадатият водач на ядро се обърна.

— Твоят екип ли се е справил с този Браун?

— Никога не съм чувал за тоя скапаняк.

Стен кимна и погледът му пробяга по рапорта на сигурността. Този, който беше убил Браун — някакъв нископоставен екзек в Отдела за Планиране на производството — изглежда, си беше отмъщавал лично. Той се замисли за миг. Не. Свободен Вулкан нямаше да поеме отговорността и за това убийство. Нека Компанията се объркаше още повече.

Преди началото на рутинните патрули се консултирайте с началника на сменните екипи и със схема Р79Л. Зоните, отбелязани със синьо, трябва да се охраняват само от четиричленни екипи, въоръжени с оръжие за борба с безредици. ОБСЪЖДАНЕТО НА ТАЗИ ПРОМЯНА С НЕКВАЛИФИЦИРАН ПЕРСОНАЛ Е ЗАБРАНЕНО.

— Тук е гласът на „Свободен Вулкан“ — отекнаха говорителите. — Бихме искали да разберем как се чувствате вие, Екзекутивни служители и сътрудници по сигурността. Примката около вратовете ви се затяга, нали? Стават разни неща напоследък, нали? Какво стана с онзи социопатрул, изпратен в склад Игрек–008? Повече не се обади, нали? Ами екзек Гайцен? Виж, това трябва да е било доста неприятно. Нито пък е умрял по възможно най-бързия начин. Може би неговият случай ще накара вас, екзекутивите, използващи секретарките си за джойгърли, да се позамислите. Да. Примка има. И тя се затяга все повече.

— Успяхте ли да го засечете? — изръмжа Торесен.

— Не, сър. Опасявам се, че изобщо няма да можем.

Торесен угаси екрана и превключи на друг отдел.

— Тук Семантика. Да, бароне?

— Имате ли анализ на този глас?

— Да, Много е сложно, сър. Не е на мигри, нито на тех. Въпреки че гласът на „Свободен Вулкан“…

— Наредено ви е да не използвате този израз, тех!

— Съжалявам, сър. Според нас гласът е синтезиран. Съжалявам.

Торесен изключи, погледна часовника и се запъти към оръжейната. Измъкна една сабя от скобите и се извърна срещу инструктора си.

— Хайде — изрева му той. — Все едно че наистина го искаш!

Стен огледа колебливо хидропонната ферма. По нищо не личеше, че Алекс е шетал из нея. Агриботите продължаваха усърдно да се грижат за продукцията, предназначена за консумиране от екзеци.

— Сигурен ли си, че ще задейства? — попита той скептично.

Алекс го потупа покровителствено по рамото.

— Знам, че не ти е ясно какво виждаш, момко. Ама недей да учиш дядо си как се правят деца.

Стен го последва до товарния док и се сниши вътре. Алекс притвори вратата и я блокира с метална пръчка.

— Ей, сега ще ме видиш…

Щракна малка запалка, хвърли я през процепа във фермата и отплесна металната пръчка. Докато вратата се затръшваше, Стен видя как помещението се изпълни — от пода до тавана — с бушуващи пламъци.

— Знаеш ли — каза Алекс, когато ударната вълна се блъсна във вратата на люка. — На това му викат прашна експлозия. Хайде да се разкараме оттук.

Напоследък сме свидетели на обезпокояващо количество молби за прехвърляне, ранно пенсиониране и оставки. Много сме разочаровани от това явление. В тези безспорно неспокойни времена Компанията се нуждае от своя най-квалифициран персонал, който да изпълнява достойно своите отговорни задължения. По тази причина всички подобни молби ще бъдат отхвърляни до следващо нареждане.

Уеб преряза гърлото на социопатрула, изправи се и обърса ръцете си. Пристъпи към единствения оцелял от десетчленния патрул, притиснат до стената от две навъсени мигрита.

— Пуснете го, момчета.

Изненаданите мигрита освободиха патрула.

— С теб ще се разберем така — каза Уеб. — Теб няма да те смачкаме като останалите говна. Ще те пуснем да си идеш.

Хората на Уеб го изгледаха изумени.

— Сега ще се върнеш в говняната си барака и ще разкажеш на приятелчетата си какво се е случило.

Патрулът, вкочанен от ужас, само кимна.

— А другия път, като те сложат патрул, няма защо да ни се правиш на герой. Не вдигай много шум. И не надничай много-много по коридора, дето може да става нещо, за което не искаш и да знаеш. Пуснете го да бяга, момчета.

Патрулът ги изгледа и заотстъпва. Стигна до завоя на коридора, обърна се и хукна.

— Мислиш ли, че ще направи квото му каза, Уеб? — попита един от мъжете.