Алън Кол - Стен

— Това ли е всичко, сержант? — попита Стен сухо.

— Четирима оцелели. От петдесет и шест души. Да, Стен. Това е всичко.

Стен вдигна ръка към кепето си.

— Не. Не приемам чест — нито връщам — от отпаднали. Свободен сте.

Стен хапна, сдаде тренировъчното си оборудване и легна, завит в дебелото одеяло на самотата. Искаше му се някой от приятелите да му каже нещо. Просто така, за довиждане. Но така беше по-добре. Стен беше видял твърде много отпадащи и знаеше, че е по-лесно за всички, ако провалилият се си отиде незабелязан.

Зачуди се защо още се бавят, а не идват да го вземат. Обикновено отпадналият изчезваше само час-два, след като го изритат. Предположи, че може би е заради сериозността на провинението му. Началниците искаха да го позадържат още малко, за нагледен урок.

Това му даде време да размисли за собствените си планове.

Ако го изпратеха в тилов батальон… той потръпна. Това от една страна. Той не дължеше нищо повече на Империята, така че щеше да дезертира при първа възможност. Може би. А може би беше по-лесно да си завърши службата и да запраши към Първопроходния сектор. Предполагаше се, че по границите на Империята хората никога не достигат и такъв като него, с гвардейско обучение, щеше да бъде ценен.

Но на Вулкан… Пръстите на Стен докоснаха дръжката на ножа в ръката му. Ако се върнеше там, Компанията щеше да го убие. По-добре да вземе да изчезне бързо, преди да са дошли да го отведат. Освен това винаги имаше шанс…

„Само един“ — реши той и се загледа тъпо в тъмния таван.

Стен усети леко движение — пръстите му се присвиха за канията — и ръката на Карудърс се стегна около неговата.

— Последвай ме.

Стен — беше легнал облечен — стана от нара. Автоматично нави дюшека и взе малкото си лично куфарче.

Карудърс му махна към вратата. Стен я последва. Слисан. Едва сега осъзна, че Карудърс го беше спряла така, сякаш знаеше за ножа. Но защо досега не му го бяха конфискували?

Карудърс спря пред един роботизиран оръжеен превозвач, посочи единствената седалка и Стен се качи.

Карудърс набра кода за направление и колата забръмча. Карудърс отстъпи назад. И отдаде чест.

Стен я зяпна. Отпадналите не се радваха на почит, но Карудърс задържа ръката си до кепето. Стен беше слисан. Автоматично отвърна на поздрава.

Карудърс се обърна и се затича назад, докато колата се издигаше.

Стен погледна напред. Колата зави под ъгъл над тренировъчната зона, на няколко стъпки от терена, след което се издигна на двадесет метра. На екрана пробяга: НАПРАВЛЕНИЕТО Е ОГРАНИЧЕНА ЗОНА. МОЛЯ КОД ЗА ДОСТЪП. Компютърът на колата се изкиска тихо и започна да отпечатва числа на екрана. После екранът се изчисти и се появи: ДОСТЪП ДО СЕКЦИЯ-Б РАЗРЕШЕН. ЗАБЕЛЕЖКА. ПРИ КАЦАНЕ ЧАКАЙ ЕСКОРТ.

Стен се слиса съвсем.

Махони церемониално наля една епруветка чист медицински спирт в улея и изсипа съдържанието на оловното канче в двулитровата халба бира. Връчи халбата на Карудърс и се обърна към другите трима в стаята:

— Някой да иска още гориво?

Рюкор плесна с един от плавниците си и хвърли каскада пръски от цистерната си към Махони.

— Умът ми бездруго е достатъчно объркан, благодаря — избоботи тя.

Ланцота поклати глава.

Махони надигна своята халба.

— Да пием за провала.

Отпиха.

— Той как го понесе, ефрейтор?

— Не знам, полковник. Хлапето е малко шашнато. Сигурно си помисли, че ще го лашнем обратно за рециклиране в оня кучи гъз, откъдето е дошло.

— Толкова ли е тъп?

— Аз го разпънах на кръст, полковник — каза Ланцота. — Предполагам, че в този момент не може да бъде обвинен в наличието на каквато и да е мисъл.

— Много е вероятно. Ти си много добър в бавните мъчения, Лан. — Махони замълча. — Рюкор, съжалявам, че ще ти досадя малко. Но трябва да им кажа на тия двамата. Ясно е, че всичко това е засекретено — да се казва е чиста формалност. Но след като е запечатано, можем хубаво да сритаме за малко глиста на полковника.

Карудърс се помръдна неловко и заби нос в халбата си.

— Имам нужда от много бърза окончателна преценка. Рюкор?

— Нямам никаква причина да променям първоначалното си заключение. Както беше предсказано, представянето му на тренировките беше почти рекордно. Профилът му не е променен значително. По никакъв начин от Стен не може да се получи добър гвардейски боец. Неговата независимост, инстинктивната му неприязън към властта и склонността му към независими действия са подчертано назъбени по кривата. За твоите цели изглежда идеален. Странните индивидуални травми, които обсъдихме, когато започна обучението му, са почти на същото равнище, в някои отношения. Но в други, след като той се самодоказа успешно в обучението и в отношенията си с други хора, сега той е много стабилен като цялостна личност.