Алън Кол - Вълчи светове

Виола, която беше поела командването на секцията от Лицея след смъртта на Игън, беше изчислила маршрута на тунела, използвайки за опорни точки малкото, което можеше да се види от зарешетените прозорци.

По-набожните наемници и част от онези, които имаха дар слово, се бяха включили в учебните групи на инструкторите на Матиас.

Докато слушаха, задаваха умни въпроси и се правеха на все по-силно повлияни от вярата, те бяха стегнали с помощта на ластици униформите си над върховете на ботите и пръскаха пръстта от тунела по утъпкания двор.

„Добре върви“ — помисли Филипс, докато поредната смяна голи, оцапани с кал войници се измъкваше от дупката, за да бъде сменена от следващата. Първият екип почна да се чисти с последните остатъци от дневния порцион вода за миене и пиене.

„Много добре наистина — помисли Филипс. — Имаме да изкопаем само още около триста и няколко метра в каменистата пръст преди да се измъкнем извън тези стени. После, след като се измъкнем най-вероятно на ръба на пропастта, ще трябва само да измислим някакъв начин как да издрапаме стоте метра надолу по скалата и да се покрием в самия център на столицата на Санктус. Всичко е адски лесно, стига да разполагаш, да речем, с десет години.“

„Стен, Стен, къде си, полковнико?“ Филипс смъкна куртката си и въпреки клаустрофобията си се вмъкна в тунела, допълзя до задънения му край покрай потящите се, задъхани войници и започна своята смяна като копач.

Екипът седеше и обмисляше възможните алтернативни решения на онова, което им беше казал Стен. Двата тигъра бяха премислили всичко през своите донякъде еднопосочни мозъци, бяха показали острите си нокти, простичкият им план да се избие всичко беше отхвърлен и сега те си ближеха козината.

Айда резюмира обстановката по следния начин:

— Един фанатик. С войници. Обявил е религиозна война. След като нашият ужасно предвидлив Император е благословил всяко безобразие, което могат да извършат, до седмото поколение. На всичко отгоре имаме миньорски кораби на път — кораби, които със сигурност ще бъдат ударени от засада от тези „сподвижници“.

— Добра оценка — съгласи се Алекс.

— Едно решение — пробва Док. — Изчакваме, докато наемниците бъдат осъдени на смърт и изведени за екзекуция. Твоят Матиас несъмнено ще присъства и церемонията несъмнено ще е публична. В разгара на голямото печене или както там предпочете той да избие бившите ти подчинени, го залавяме.

— Отхвърля се — твърдо заяви Стен. — Планът е да спасим колкото може повече хора.

— Махони знае ли, че пресмяташ и това?

— Не — призна Стен и останалите членове на екипа моментално шкартираха предложението. Тайно всички освен Док бяха съгласни с романтизма на Стен.

— Съгласна — заяви Бет. — Единственият избор е да спипаме Матиас преди свещената война да е започнала.

— Ще е весело — изхъмка Айда. — Между другото, доколкото не знаем как все пак ще идем на Санктус, да не говорим как по дяволите ще се напъхаме в столицата, дали твоят брилянтен ум е измислил как ще влезем в тази крепост на Храма, за да хванем Матиас, при положение че успеем да свършим всичко останало, о, командире?

— Не е брилянтният ми ум — отвърна Стен. — Ледения ми задник.

— Какво? — попита Айда.

— Студеното ми седалище — плюс един геокораб на Махони над Санктус преди три дни, за сеизмокарта.

— Разбираш, че никой от нас няма и най-смътна представа за какво говориш, нали?

— Естествено, Бет.

— Добре — сви рамене Бет. — Това е твоят отдел. Моят отдел… току-що измислих как да идем на Санктус и да влезем в столицата. Без прибежки и припълзявания, между другото. Първо на първо, защото е трудно за деликатната ми фигура.

— Не знам накъде биеш — каза Алекс, — но твоите котета, Док и нашта хубава дебеланка трудно ще останат незабелязани.

— Не и когато сме напълно открити — каза Бет. — Вижте, ние просто ще се направим на цирк!

Кратко объркване, след което Стен и Алекс схванаха и цялата стая избухна в смях, ако се изключеха тигрите, които изглеждаха разстроени, и Док, който нямаше представа за какво говорят.

— Става — каза Стен, след като спря да се смее. — На всичко отгоре сещаш ли се какво ни дава това?

— Естествено — отвърна Бет. — Ти уреждаш всички подробности, след като скапем Матиас и цялата Вяра на Таламеин. Решението за целия куп Лупус.

— На Одо това ще му хареса — каза Стен и тръгна към вратата.

— Кълна се в майчината си брада — изрева Одо и един от канделабрите се разлюля, а двата бронирани костюма за лов на стреггани задрънчаха на стойките си — ти се подиграваш и с бхорите, и лично с мен.