Алън Кол - Вълчи светове

— Тринайсети екип, сър. Командва го лейтенант Стен.

— Стен ли?

— Справял се е с няколко трудни задачи, които му възлагахме в миналото, сър.

— Дай му пет-шест медала или нещо друго — каза Императорът.

— Нещо друго? — повтори Махони.

— Някакво решение, полковник? — попита Императорът. — Преди да сме се натряскали здраво… коя група на „Богомолка“ смятате да използвате?

Махони взе бутилката и я довърши. Странно, но когато пиеше или се ядосаше, започваше да говори с някогашния си ирландски акцент.

— Ще ви притесня ли, ако поискам малко от вашто сияние, Императоре? А в отговор на въпроса ви — току-що се сетих кой пич ни трябва.

На Стен му отне доста време, докато издири останалите членове на екипа си и им съобщи, че ги пращат на акция. Бяха се пръснали безобразно из света за пиянство и съвкупления на Гвардията.

Бет, вярна на споразумението им, беше хванала своя път — наела бе някакъв ловен водач и бе изчезнала в пущинаците с Хъгин и Мънин. Стен й предаде съобщението си кратко по кома на „Богомолка“ с кодиран глас, след което прекъсна връзката. Все още не беше сигурен, че ще може да извърта.

С Айда се оказа по-лесно — беше се настанила удобно в едно казино и се опитваше да провери дали изобретената от нея система „разбий рулетката“ ще доведе казиното до банкрут преди управителите да се усетят и да я изгонят.

Док се беше покрил в джунглата на единствения на планетата за отдих университет и Стен го локализира да ръмжи доволно над антроположките фишове в пресцентъра. Пред него имаше кана с напитката от кръв и мляко на стра!бо, — бе накарал един гвардейски техник да му я смеси въпреки погнусата си.

Извънредните акции не бяха нещо необичайно за войниците от „Богомолка“. Но за пръв път пращаха на такава акция Тринайсети екип. Императорската заповед обаче си е императорска заповед и на човек не му остава нищо освен да се подчини.

Стен вече изпитваше предварителна носталгия, съчетана с озадачението как може да изпълни онова, което му бе заповядал Махони. И обикаляше кръчмите. Беше сигурен, че ще намери Килгър в някоя от тях.

Чу Алекс още преди да го види — гласът му гърмеше през открехнатата врата на пивницата.

— И значи адютантът вика: „И пратих най-добрия си боец, и вдигна байонета си боецът смел…“

— Кво е това байонет бе? — чу се друг глас.

— Няма значение. Мълчи и слушай. И значи качва се оня ми ти храбър боец на хълма. И после нашият великан им вика още по-гръмко: „Аз съм Рижия Рори от Долината! Прати ми най-добрия си взвод!“ — И тогава бритския генерал почервенява и вика: „Адютант! Искам главата на тоя мъж! Прати горе най-добрия ни взвод!“ А адютантът вика: „Слушам, сър!“, и праща нагоре най-добрия взвод на полка.

И Стен, зачуден дали някога ще чуе края на историята за Рижия Рори, влезе в бара.

Алекс го видя, разчете изражението му и изръмжа на двамата тотално притиснати и приковани към стената гвардейци.

— Ще ви поуча още малко някой друг път. Свободни сте, момци.

Двамата гвардейци, видимо облекчени, се изсулиха. Стен се отпусна в празния стол.

— Давай най-лошото, момко. Ще го понеса.

И Стен му преповтори краткото съобщение на Махони.

— Не мога да го понеса — простена Алекс. Беше толкова отчаян, че не можа да си поръча още едно. — Кво ще каже мама, като разбере, че са ме шкартирали от Гвардията?

— Това е само прикритие, по дяволите! Майка ти изобщо няма да разбере.

— Ти не познаваш мама — изпъшка Алекс. — И кво ще правя аз, момко, като ексгвардейски сержант?

— Същото, каквото и аз. Приятно ми е да те запозная с екскапитан Стен, Трета гвардейска, награден с медали, ранен, упоменат в офицерските заповеди и уволнен за извършени неописуеми зверства.

Алекс отново изпъшка, вдигна лапата си в жест на подигравателен салют, после награби халбата на Стен и въздъхна:

— Знаеш ли, трябваше да си остана аз в чифлика.

Според църковната догма Таламеин бе заповядал на емигрантската си флота да кацне на Санктус, защото някакво видение му казало, че този воден свят е особено благословен от космическия дух.

Всъщност Таламеин беше свил към първия що-годе И-нормален свят, изплувал на екраните му, тъй като бил изправен почти пред бунт и хората му развили пристъпи на умерено затъпяване.

Санктус имаше един главен град — Градът на гробниците, няколко по-малки рибарски селца, едно малко пристанище и стотици селяни. Населението му включваше теокрацията, която експлоатираше поклонниците, дошли в Света на Таламеин, и рибарите и селяците.