Алън Кол - Флотът на прокълнатите

Стен погледна многозначително миниуилигъна на колана й и не каза нищо.

Подофицер Килгър щеше да ръководи основния оръжеен център във втората пагода на „Блатен паток“. Точно под него се намираха центърът за бойна информация и втората командна зала. Останалите мъже и жени от тактическата ескадрила бяха разпределени в други части на кораба.

Стен бе решил да повиши Фос в мичман. Освен това каза на Килгър, че хич не му пука дали е подофицер и че ако него го убият или извадят от строя, поема командването. Стен предполагаше, че пълномощията му стигат и за такава заповед. Дори да не беше така, разправиите можеха да почакат, докато се спасят… ако успееха.

Засега май нямаше какво друго да направи. Екипажът поддържаше бойна тревога с някои промени. На половината беше разрешено да се хранят или да спят. Храната се състоеше предимно от сандвичи и кафе, които се разнасяха по постовете. Решилите да дремнат лягаха на място.

Стен прехвърли управлението на Фос — корабът се движеше по набелязания курс — и двамата с Килгър тръгнаха на обиколка.

Машинното отделение беше горещо, мазно и вмирисано. Покойният ван Дорман сигурно би припаднал, ако видеше старателно полирания метал изцапан, а сияещите бели стени — изподраскани и опръскани. Но за лъскане също нямаше време. Дори поддържането на двигателите в работно състояние беше истински подвиг.

Стен огледа двигателния отсек. Тапиа и инженерът се бяха погрижили всичко да действа колкото се може по-гладко. Той тръгна към един от изходите.

— Капитане… — подхвана Тапиа с явна неловкост. — Може ли да ви питам нещо?

— Давай.

— Ами…

Килгър схвана намека и се качи по стъпалата на горната палуба. Стен чакаше.

— Помните ли, че в укреплението споменах за желанието си да се прехвърля? Тогава се майтапех. Сега говоря сериозно. Когато паркираме тази скапана ръждясала таратайка, искам да бъде преназначена.

Стен се зачуди дали нервите й не започват да сдават.

— Мичман, ако закараме вкъщи тази бомба със закъснител, всички ще бъдем преназначени. Трудничко ще ми е да командвам тактическа ескадрила без кораби. Сега е мой ред да питам. Защо?

— Току-що проверих нещо в Имперския устав.

— И?

— И там е написано, че мога здравата да си изпатя, ако легна с командира си.

— Тъй ли… — успя да смънка Стен.

Тапиа се ухили, целуна го и изчезна в един коридор.

Той замислено се качи по стълбата и отиде при Алекс, който цъкна с език.

— Я не мърдай, момко. — Изтри брадичката на Стен с ръкава на гащеризона си. — Няма що момците да виждат, че началникът се занася с подчинените.

— Господин Килгър, държите се непочтително.

— Млък, недорасляко. Иначе и аз ще те цункам.

Комуникаторът над главите им изръмжа:

— Капитанът — в командната зала! Капитанът — в командната зала! Съобщение за контакт!

Стен и Алекс се втурнаха към бойните си постове.

„Контакт“ не беше най-точната дума в случая.

Капитанът на патрулния катер имаше само няколко секунди да се облещи към екрани, после таанците го връхлетяха.

Два разрушителя стреляха по катера, без изобщо да променят посоката на полета си.

Капитанът удари по бутона за комуникационните системи.

— До „Блатен паток“… до „Блатен паток“… тук „Дякон“. Два таански…

И ракетите разпиляха безследно патрулния катер.

В таанския флот вече знаеха, че догонват пътническите кораби. Разпръснаха се в боен строй и се устремиха напред.

Капитан трети ранг Рей Халдор може и да беше скапаняк, но знаеше как и още по-важно — кога да умре. Без да чака заповед, той запрати „Хуша“ и другия разрушител в дъга обратно към доближаващите ги таанци.

Вражеският флот се бе подредил в полумесец с разрушители отпред и отстрани. Малко зад тях летяха седем тежки кръстосвача и двата линейни кораба — „Форез“ и „Кисо“.

Вторият разрушител на Халдор беше унищожен веднага.

Но „Хуша“, колкото и да беше невероятно, проби таанската защитна формация.

Халдор заповяда изстрелване на всички ракети и автоматично подаване на следващите в шахтите. На всички страни се разхвърчаха ракети в режим „стреляй и забрави“.

Корабът се завъртя бясно след първото попадение близо до кърмата. Таанска противокорабна ракета се насочи към „Хуша“, заби се в средата на корпуса му и го пръсна. Вероятно Халдор и хората му вече бяха мъртви от първия до последния, когато отмъстиха.

Два таански разрушителя бяха поразени в достатъчно важни възли, за да напуснат осакатени битката. И тогава три от ракетите на Халдор се прицелиха в един тежък кръстосвач.