Алън Кол - Завръщането на императора

Кес беше анализирал дългия списък приближени и все повече и повече се възхищаваше от потайността на Императора. Стана му напълно ясно, че малцина от тях биха били полезни. Ала нито един не беше сред пленените от екипите на „Богомолка“. Две от имената се набиваха на очи.

Единият беше пенсионираният флотски маршал Йън Махони. Официално се водеше мъртъв. Кес обаче се съмняваше в това, по ред причини. Най-важната от които беше, че инстинктите му подсказваха обратното.

Досиетата на корпус „Меркурий“ разкриваха Махони като невероятно изобретателен мъж, който без особено усилие би могъл да инсценира собствената си смърт и да изчезне от сцената. Единственият недостатък, който Кес съзираше у него, беше непоклатимата му лоялност към Императора, недостатък, който правеше Махони потенциална заплаха — ако беше жив. Но ако смъртта му е била инсценировка, то имаше едно-единствено обяснение за постъпката му: флотският маршал подозираше, че Тайният съвет е организирал покушението срещу бившия му работодател.

Вторият най-вероятен източник на достоверна информация беше адмирал Стен, човекът, оглавявал някога Имперската гвардия — гурките, които, странно защо, бяха напуснали постовете си след смъртта на Императора и се бяха завърнали в родния си Непал на Земята. Стен беше важна, но останала в сянка фигура по време на Таанския конфликт. Кес беше прегледал доста подробно и неговото досие. Установи големи празнини. Много странно. Особено като се имаше предвид, че липсващите данни бяха заличени по пряка заповед на Императора. Подозренията на Кес се задълбочаваха и от факта, че мъжът изведнъж се бе сдобил с огромно богатство, както и неговият сподвижник Килгър. Откъде идваха всички тези пари? Награди? От самия Император? Но с каква цел?

Кес събра едно и едно и уцели шестицата: Стен беше един от малцината, на които Императорът беше доверил тайните си. Когато адмиралът беше открит на далечната си планета, Кес настоя за залавянето му да бъде изпратен елитен отряд. Беше получил сериозни уверения, че ще бъдат подбрани най-добрите. Очевидно го бяха излъгали. В края на краищата, що за подготовка имаха тези агенти на „Богомолка“? Да ги избие един-единствен човек. Проклятие!

Кес се беше подготвил за скандал на предстоящата сбирка. Със сигурност здравата щяха да се изпохапят.

Щом излязоха на улицата, той забеляза три босоноги създания, облечени в мръснооранжеви роби. Те си проправяха път през гъстата тълпа, раздаваха наляво-надясно брошури и проповядваха. Не можеше да чуе думите им в уютната, шумоизолирана кола, но и не му беше необходимо. Знаеше кои са: членове на Култа към Вечния император.

Навсякъде из Империята имаше неизброимо много създания, които твърдо вярваха, че Вечният император не е умрял. Някои от тях твърдяха, че всичко това е заговор на неговите врагове: Императорът е отвлечен и го държат заключен под строга охрана. Други бяха убедени, че по-скоро е хитър ход на самия Император: умишлено е инсценирал собствената си смърт и се укрива, изчаква поданиците му да разберат колко отчаяно им е необходим, а след известно време ще се появи и ще въдвори ред.

Членовете на Култа бяха доста крайни в своите убеждения. Твърдо вярваха, че Императорът е наистина безсмъртен, че е свят пратеник от Свещените селения, приел тяло само за удобството да разнася наоколо блестящата си душа. Смъртта му, проповядваха те, беше саможертва, дар за Всемирния етер, изкупление на всички грехове на смъртните му поданици. Също така убедено очакваха и възкресението му. Вечният император, говореха те, скоро ще се върне, ще продължи своето плодотворно управление и всичко ще се оправи.

Кес беше съгласен донякъде с членовете на Култа. Той също вярваше, че Императорът е жив и ще се завърне. Кес беше рационално същество, което някога гледаше с презрение на всякакъв вид мислене, основан на емоции, вместо на логика. Характерна особеност на и интелектуално, и икономически по-слабите му съперници. Но вече не мислеше така. Ако Вечният император беше наистина мъртъв, Кес беше загубен. И поради тази причина той вярваше — обратното би го довело до лудост.

Съществуваха древни легенди на собствения му вид, които разказваха за безсмъртието или поне за невероятно дълголетие. Бяха подобни на легендата за Матусал и вероятно бяха породени от фаталния недостатък на тяхната раса.

Кес — както и всички Грб’чев — беше резултат от сливането на две различни форми на живот. Едната беше тялото, с което Кес се разхождаше наоколо. Високо, привлекателно, сребристо създание, чиито главни достойнства бяха издръжливост, почти изумително здраве и способността да се адаптира и да поглъща всяка заплашваща живота му сила, но пък така невероятно глупаво.