Алън Кол - Завръщането на императора

В допълнение към дилемата на Съвета се добавяха и редица други проблеми.

По време на Таанските войни Императорът беше принуден непрекъснато да преговаря с непостоянни съюзници и със страни с твърдо заявен неутралитет. Когато ситуацията се обърна, всички те му се заклеха във вечна вярност. Това обаче не премахна причината за предишното им недоволство. Водачите на много от тези системи трябваше да се справят с бунтовното си население: създания, които не изпадаха във възторг от Имперската система и с напредването на войната все повече се разочароваха от нея.

Мирът не премахваше автоматично подобни съмнения. Преди да загине, Вечният император се канеше да насочи вниманието си към тези проблеми. Те бяха сложни за разрешаване при всяко положение. А това важеше с двойна сила за самопровъзгласилите се негови наследници. Ако несигурните съюзници не вярваха, че Вечният император мисли за техните интереси, то какво оставаше, по дяволите, за тези новите? Съветът управляваше по силата на указ, издаден от Парламента, но повечето от поданиците на Империята гледаха с недоверие на тази институция. В Парламента виждаха просто един инструмент за узаконяване на императорските заповеди. Вечният император никога не беше отричал подобно мнение.

Това беше една от основите на неговото мистично обаяние.

Императорът се възхищаваше на някои от политическите похвати на древните царе и се учеше от тях. Те бяха сред последните управници на Земята, властвали по Божия повеля. Царствали са над милиони селяни, които са живеели при ужасни условия. Благородниците пък са били използвани като непосредствените изпълнители на политическата воля. Те са размахвали камшиците и пак те намалявали дажбите храна и са предизвиквали повсеместен глад. Селяните невинаги се подчинявали. Историята беше пълна с яростните им бунтове. Но винаги са винили благородниците за своите беди. Бесели ги по стълбовете, а царят е оставал недосегаем.

Нещо повече — той е бил бащинска фигура, загрижен единствено за благостоянието на бедните си поданици, а благородниците винаги са се възползвали от великодушието му и са крили злите си дела от него. Ако само можеше да научи колко ужасно е народното страдание, той ще го прекрати веднага. Във всичко това нямаше и грам истина — но винаги бе действало.

Освен при последния цар, който се е отнасял с открито презрение към собствения си народ.

— Заради това е бил последен — каза веднъж Императорът на Махони.

Просто един от малките уроци на историята, за които Тайният съвет нямаше никаква представа. Но дори и да го знаеха, едва ли биха го разбрали. Много малко добри бизнесмени разбират от политика — което беше и причината да са ужасни управници.

Другият сложен и наболял проблем беше какво да се прави с таанците.

За Кес, близначките Краа и останалите решението беше просто. Таанците бяха победени. Победителят получаваше всичко.

Воден от такива разбирания, Тайният съвет ескплоатираше безжалостно всичките им системи. Присвоиха фабриките, поставиха под контрол всички ресурси и насила караха местното население да работи като роби. Изхарчиха огромно количество кредити, които не притежаваха, за да поставят гарнизони и да държат в подчинение бившите си врагове. Разграбването на Таанската империя донесе бърза печалба. Но преди да имат време да се поздравят за своята гениалност, членовете на Тайния съвет видяха как всичките им печалби главоломно се стапят.

Вечният император щеше да им каже, че тиранията не е икономически ефективна.

Той беше замислил реализирането на икономическо чудо. Поне щеше да го представи по този начин. Определено възнамеряваше да предприеме наказателни мерки. Прочистването щеше да е мащабно и пълно. Щеше да изличи всички останки от културата, създадена от тази войнолюбива раса.

Но щеше да я замени с нещо друго. Желанието да се бият щеше да се превърне в желание да се състезават. Щеше да им предложи помощ, съответстваща по мащаби на прочистването. Според него подобни целенасочени създания като таанците щяха бързо да започнат да произвеждат кредити в такова изобилие, че малко след това биха превърнали родината си в един от най-важните капиталистически центрове в неговата Империя.

Щяха да станат прекрасни потребители на АМ2.

Което отново повдигаше въпроса за затруднението, в което Тайният съвет беше изпаднал.

Къде се намираше АМ2?

Кес видя признаците за надвисналата буря, преди корабът му да се приземи на Соуард.