Алън Кол - Завръщането на императора

Главният космодрум на Първичен свят беше почти празен. Петкилометров участък беше запълнен с разтоварващи машини и ако се съдеше от ръждата по корпусите им, те бяха бездействали с месеци.

Няколкото космически лайнера, които Кес видя, бяха нашарени от следите на лющещ вирус, който нападаше всички кораби в дълбокия космос и постепенно прояждаше обшивката им, ако не се вземеха мерки. Не се виждаха работещи екипи. Някогашното жизнено, шумно сърце на Империята бе помръкнало като дърта вещица, загубила дори спомена за някогашните си любовници.

Очакваше го блестяща редица военни коли, които рязко изпъкваха на фона на общата разруха, обхванала Соуард. Високото сребристо същество с червено петно, пулсиращо гневно на гладкия череп, се настани на седалката на официалната гравикола и махна с ръка на шофьора да кара напред.

Гравиколата и съпътстващият я ескорт се отправиха към изхода и минаха покрай зеещия, ограден с черно въже кратер, издълбан от експлозията, последвала убийството на Императора. Беше направено предложение да се издигне паметник на Вечния император. Кес беше подкрепил идеята — в края на краищата нали на него дължаха сегашната си власт. Спорове нямаше. Веднага бяха отделени пари и беше избран скулптор. Решението бе взето по време на последното му посещение, преди повече от година, а работата по проекта не беше напреднала изобщо.

Гледката, която го посрещна на излизане от космодрума, беше още по-окаяна. Празни складове. Затворени магазини, висящи накриво табели, празни витрини, където някога блестящи стоки бяха привличали благоденстващото население. Просяци и тълпи от безработни следяха с мрачни погледи преминаването му. Тромаво и едро създание в дрехи на товарач гневно изгледа официалните знамена, които се вееха над колата на Кес, погледна го право в очите, после се изплю ядно на разбития паваж.

Кес се наклони към шофьора.

— Какво е станало тук?

— Не се тревожете, господин Кес — отвърна му жената. — Тези са просто са шайка лентяи. Има достатъчно работа, но те не искат да вършат нищо. Предпочитат да смучат наготово от обществото. Сега се оплакват и злобеят, защото почтените, трудолюбиви хора им казват: „Без работа няма кредити“. Ако Вечният император — Бог да го благослови — беше жив, щеше набързо да ги стегне.

Жената млъкна за миг, притесни се, че последните й думи могат да се изтълкуват като критика към Тайния съвет. После се окопити. Угодническа усмивка се разля по широкото й лице:

— Не че вие не правите всичко по силите си. Времената са ужасни. Ужасни… Не бих се захванала с вашата работа, дори пари да ми дават. Вчера разправях на моичкия…

Тя продължи да бърбори. Снизхождението прозираше през принудителната й смиреност. Кес я накара да замълчи. Изобщо не възрази на думите й, нито даде израз на възмущението си от езика, който използваше. Те ясно показваха, че е на заплата при двете Краа. Близначките си правеха труда да прикриват твърде малко неща.

Кес беше дошъл на Първичен свят след толкова дълго отсъствие заради свикването на извънредно заседание на Тайния съвет. Председателят на комисията, занимаваща се с въпросите на АМ2, беше готов да оповести пълните резултати от направените проучвания за ситуацията с горивото. И, което беше още по-важно, щеше да посочи сроковете, в които скритото гориво на Императора трябваше да бъде открито.

Кес се надяваше, че тук ще чуе по-добри новини, отколкото в потискащия доклад, който беше получил, преди да се отправи към Първичен свят.

Най-важната мисия се беше провалила. Фактът, че голям брой специални агенти бяха загинали в нея, не го вълнуваше особено. Важният довереник на Вечния император — някой си адмирал Стен — и дългогодишният му помощник Алекс Килгър се бяха изплъзнали от мрежата, подготвена за тях.

Идеята да се заловят всички, които са били в обкръжението на Императора, не принадлежеше на Кес. Най-вероятно инициаторите бяха близначките Краа. Не че имаше значение. Кес веднага бе разбрал, че осъществяването й ще разреши бързо и собствените му тревоги. Хвани ги, подложи ги на мозъчно сканиране и готово! Всички тайни на Императора щяха да излязат на бял свят.

Оказа се, че са нужни доста месеци, за да се приведе идеята в изпълнение. Кес беше задвижил нещата. Неговата потребност беше далеч по-належаща от тази на другите. Все още го изумяваше колко трудно се работи с управително тяло от петима души. Той, както и сподвижниците му, бяха свикнали да управляват собствения си бизнес, без да им се налага да правят компромиси или да провеждат консултации. Но най-накрая екипите на „Богомолка“ бяха разпратени и се върнаха бързо с плячката си. Резултатът: една голяма нула. Нищо. Никакъв намек или поне загатване за източника на АМ2… или за каквото и да е друго.