Алън Кол - Завръщането на императора

Целуна я бързо, пребори се с желанието да продължи, и изчезна.

Програмата му щеше да бъде натоварена: искаше Браун да се качи на борда на следващия пътнически кораб, излитащ от Първичен свят, да се свърже с контрабандистите на Уайлд и да докара кораб, за да натовари доказателствата. Стига, разбира се, да бяха останали такива.

Управителят на стадиона „Ловет“ беше доста впечатлен от любезния техник и неговия екип, макар че, доколкото му беше известно, не бе имало оплаквания от работата на оборудването в апартамента на Ловет.

— Надявам се, че всичко ще е наред — каза техникът. — Записите ни показват, че АПЕКС е инсталирала оборудването преди около пет години. Но в помещение, където хората разливат напитки, пушат тютюн и има храна… Какво ще стане с репутацията ни, ако самият господин Ловет се опита да използва някой от компютрите и той откаже да работи? Ние сме горди с имиджа си.

Управителят беше впечатлен. Компания, която обещаваше и предлагаше обслужване, без да се минава през десетки ядосани крясъци и заплахи за съдебни дела? Особено като се има предвид, че той самият не беше успял да намери оригиналния договор с АПЕКС.

Мъжете махнаха всичката електронна техника от апартамента. Стен за малко да пропусне конферентната маса, после осъзна, че тя съдържа прост компютър-четец с диаскоп, подходящ за преглеждане, четене или преправяне на документи. Но и това, както и всичко останало, беше пренесено с гравилифтовете до недрата на стадион „Ловет“, а оттам прехвърлено на гравилета. После изчезна.

Мина повече от месец, преди управителят на стадиона да осъзнае, че е станал жертва на изключително умни и коварни крадци на техника.

Техниката беше внимателно натоварена на един от корабите на Уайлд, запечатана добре срещу възможно излагане на електромагнитни импулси и откарана на Нютон.

Техниците се захванаха за работа. Стен и Алекс закръжаха около тях. Може и да имаха някакви технически познания, особено Килгър, но това беше далеч над нивото им.

Почти невъзможно е да се изтрие нещо от компютър. Ако някой файл бъде изтрит, резервното му копие остава. Ако и то бъде изтрито, „отпечатъкът“ от него ще остане, поне докато нещо друго не бъде записано отгоре му. Но дори и тогава възстановяването можеше да бъде осъществено.

Първо са захванаха с компютрите. От тях беше извлечено огромно количество договори, които даваха да се разбере, че Ловет и приятелите му едва ли бяха честни бизнесмени. Тази информация беше записана за евентуално предаване на гражданските съдилища по-късно, след, и ако, Съветът бъдеше свален. Нямаше записи на телефонни обаждания.

Но масата се оказа ключът.

Около нея, преди години, Суламора беше изложил механизма на заговора пред другите конспиратори. До този миг той беше единственият, сложил главата си на дръвника — беше наел убиеца за медийния лорд, беше използвал услугите на Венло. Беше им го заявил направо — всички те трябваше да подпишат „признание“. То представляваше карта, направена от неразрушима пластмаса. На нея имаше формално признание на вината за подготовката на покушението. Кес първи бе поставил своята в диаскопа и я беше подписал, а останалите го бяха последвали. Всеки член на конспирацията беше получил по една карта, подписана от всички останали.

И един от техниците я откри.

Извличането беше сложно, накъсано от образите на усмихваща се възрастна двойка — нечии родителите може би, бавно преминаващи покрай някаква неясна сцена. Домашно видео?

Но все пак беше там:

НИЕ… ТАЙНИЯТ СЪВЕТ, СЛЕД ДЪЛГО ОБМИСЛЯ… СТИГНАХМЕ ДО… ЗАКЛЮЧЕНИЕ… ВЕЧНИЯТ ИМПЕРАТОР… ВСЕ ПО-НЕУРАВНОВЕСЕН… ОПАСНО НЕСТАБИЛЕН… РЕШЕН ДА… СЛЕДВАЙКИ… ТРАДИЦИЯТА… ИЗПРАВЯМЕ… СРЕЩУ ТИРАНИТЕ… ИСТОРИЧЕСКОТО ПРАВО… ПРЕМАХВАНЕ… И С ТОВА ДАВАМЕ… НАЙ-КРАЙНИ МЕРКИ… УНИЩОЖЕНИЕ… СМЪРТ НА ТИРАНИНА… ЗА ДА СЕ ОСИГУРИ СВОБОДАТА…

Документът може и да беше повреден, но не можеше да предизвика никакво съмнение. И абсолютно недокоснати най-накрая бяха личните символи, подписите: Кес, близначките Краа. Танз Суламора. Ловет. Малперин.

— Вероятно ще мога да възстановя още нещо, сър. Все още има някои „призраци“, които не съм идентифицирал и не съм свалил от хардуера.

Стен беше изключително доволен.

Може и да липсваха някои незначителни подробности, но Махони — и трибуналът — вече имаха своето димящо дуло.

Стен искаше малко да си почине, да се поотпусне. Нуждаеше се от това. Мозъкът, тялото и нервите му бяха на предела на силите си, но се чувстваше някак длъжен да остане. Трябваше да седи на задния ред в съдебната зала, да слуша подробните и многословни заседания на трибунала, който приближаваше към своето заключение.