Алън Кол - Завръщането на императора

Емпатичните жлези на Рюкор, разположени приблизително на мястото на слъзните канали при хората, автоматично реагираха при всякаква молба или болка у съществото, поверено на грижите й. И тя сякаш винаги ридаеше, дори когато обмисляше най-ужасната съдба на пациента.

— Какво става?

— Първо, здравето на Венло…

— Надявам се, че умира в конвулсии, но осъзнавам, че е най-добре да остане здрав като бик. Така или иначе, не искам да слушам за здравето му. Предполагам, че е отлично. Продължавай.

— Мисля, че ние — ти и аз — е най-добре да подготвим секретен фиш за това сканиране. Профилът му е като от учебник и, внимателно цензуриран и редактиран, ще е ценен принос за психологията. За теб… някои от операциите, в които е участвал в миналото, могат да бъдат интересни и поучителни.

Тя захапа мустаците си замислено.

— А какво ще кажеш за най-важната от тях?

— О, виновен е, точно както казва. Интересно колко точно е анализирал Шапел, без да е обучаван предварително за това. Успял е да го манипулира безпогрешно. А Суламора е бил работодателят на Венло. Но това е всичко.

— Значи нищо? Не е видял нито един проклет меморандум да се търкаля някъде около Суламора? Хайде стига, Рюкор. Нещичко трябва да изкопчиш. Може би всички в Съвета са се напили и са запели дружно: „Ще сме много щастливи, като умреш, ти, стари негоднико“. Нещо, каквото и да е.

— Нищо. Разбира се, Йън, трябва да осъзнаеш, че това е трибунал. Неговите свидетелски показания може да не бъдат разрешени при обикновено дело. Но подозирам, че ще бъдат допуснати за нуждите на трибунала.

Махони се опита да си придаде бодър вид.

— Е, не е каквото се надявах, но ще помогне. Предполагам. Това ли е всичко?

— Почти.

— По дяволите!

— Не се предавай, Йън. Може наистина да намериш димящото си дуло. Венло каза, че е дал съвет на Суламора. Не защото го е било грижа, разбира се, а защото е искал да се подсигури, че ще получи парите си. Казал е на Суламора — било е част от предупреждение към Танз да не се опитва да го измами, — че самият той трябва да бъде внимателен. Суламора е отвърнал нещо от рода, че няма защо да се притеснява. Бил се подсигурил.

— Но как — няма да разберем. Дори и да се е презастраховал, Тайният съвет сигурно вече е претърсил именията му, банките му, кабинетите му и приятелите му. Трябва да са открили, каквото са търсили. Така че ние няма да можем го намерим — ако въобще такова нещо е съществувало.

— Горе главата, Йън! Може би не е зле да те развеселя с един виц, който Алекс Килгър ми разказа веднага след завръщането си.

— А, не, много благодаря. Чувал съм вицовете на Килгър, няма нужда. Само ще се вкисна още повече. И ако все пак го кажеш, ще те… по дяволите. Най-лошото да си бивш флотски маршал е, че не можеш да заплашиш никого с военен съд.

Да се опита да открие какво е станало в нощта, когато членовете на Тайния съвет се бяха запалили по спортни зрелища и бяха решили да посетят мача по гравибол между „Рейнджърите“ и „Сините“, беше, ако не лесно, поне сравнително безопасно. Стен удържа обещанието си, че ако въобще е възможно, ще проведе останалата част от разследванията си чрез Хайнис.

Първият проблем беше да се намери подходящо вторично прикритие, което да му позволи да задава въпроси, касаещи Тайния съвет.

Хайнис и Стен измислиха такова.

За убийство, за щастие, според закона нямаше давност.

Така че измислиха как през въпросната нощ някаква жена е била убита. Заподозрян бил любовникът й, който изчезнал. Наскоро е бил задържан по друго обвинение, далече от Първичен свят, и бдителните полицаи бяха установили, че той е главният заподозрян в убийството на приятелката си.

За съжаление, според съчинената история, той имаше алиби. Бил нает като барман на частно празненство на Ловет в същата онази нощ.

Хайнис се обади, където трябваше. За пореден път Стен се зарадва, че тя е действащ полицай — фактът, че началникът на отдела работи върху разследване, не можеше да събуди съмнения.

Ловет не само че гледаше на стадиона и на украсата на частния си апартамент като на вечно наследство, но така възприемаше и служителите си. Главният управител на апартамента беше работил за него в продължение на трийсет години. Той нямаше нищо против да сътрудничи на разследването и с особено настървение, като всяко спазващо законите същество, той направи на пух и прах алибито на митичния заподозрян. Нескопосана лъжа, изхърка той. Възможно е да е работил на много от откритите барове на самия стадион, но не и в апартамента. Само дългогодишни служители работят там, особено във въпросната нощ.