Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

Гледката, която посрещна погледите им, беше меко казано дива. Входната врата водеше към малък коридор с големи стаи от двете страни и голямо стълбище по средата. Стълбището беше изпълнено с различни хора — много мъже с бради, момичета, седнали и прави. Всеки от тях къркаше здравата. Стаята отдясно беше изпълнена с двойки, танцуващи или просто седящи или прегръщащи се. Като че ли нямаше никакви мебели, само едно почти разнебитено стерео балансираше рисковано на перваза на прозореца. В стаята отляво основната фигура беше едно слабо момиче с гъста, твърда, червена коса, което събличаше дрехите си под ритъма на бонго 13 13 Бонго — малки барабани, обикновено два, удряни с ръце. — Б.пр. , удряни от някакъв жител на Карибските острови, облечен единствено в къси бели панталони. Никой не им обърна особено внимание. Повечето бяха съсредоточили вниманието си върху едно русо момиче в другия край на стаята, което седеше на стол, чисто голо, и рецитираше някаква нецензурна поема.

Пол стисна Линда за ръката.

— Ела — рече той и я поведе по стълбището, поздравявайки хората по него, докато се изкачваха. — Свали палтото си и после ще пийнем нещо.

На втория етаж имаше още стаи, също така лишени от мебели. Пол я въведе в стая с легло, скърцащо под тежестта на безброй палта. Две момичета в ъгъла се гледаха втренчено в очите, а трето беше или заспало или припаднало в долния край на леглото.

Линда свали палтото си и се почувства прекалено натруфена в елегантната си синя рокля. Пол каза, че изглежда страхотно и двамата слязоха долу в стаята отляво. Червенокосата беше зарязала стриптийза си и беше седнала на пода, покрила се с нечий пуловер. Тя сграбчи крака на Пол, когато той мина покрай нея.

— Ало, секси, искаш ли да го направим? — Говореше завалено. — Имам страхотно тяло. К’во ще кажеш за себе си?

Линда се почувства отделена от Пол, така че се отправи към една маса, откъдето изглежда идваше пиенето.

Някакъв дебел мъж й връхлетя неочаквано отзад:

— Изглеждаш много хубава — каза той. — Коя си ти? — По лицето му имаше безброй капчици пот, а в дъха му се усещаше комбинация от лук и прокиснала бира. — Какво ще кажеш за едно пиене?

— Да, моля — отговори тя, опитвайки се да се отдръпне от наситените пориви на неговия дъх.

Той й наля много голям скоч в пукната чаша. Тя отпи припряно голяма глътка.

— Хайде да отидем да танцуваме — рече той и я подхвана с ръка през кръста. Тя можа да почувства как силната топлина на ръката му прониква през роклята до нейната кожа.

— Не точно сега — каза тя, опитвайки се да се освободи.

Той облиза дебелите си устни и тогава се появи Пол.

— Здрасти, Бруно. Виждам, че си се запознал с Линда.

Дебелият мъж отдръпна ръката си.

— О, тя била твоя, така ли? — рече примирено той. — Не знам какво намират в теб. — Обърса устата си със закръглената си розова длан и се отдалечи с бавна походка.

Пол се засмя.

— Не му обръщай никакво внимание — каза той и после изведнъж стана сериозен. — Страхотна си, знаеш ли? — Хвана я за ръка.

— Благодаря — каза тя. Никога не можеше да приема комплиментите лесно. Бързо пресуши чашата си. — Бих искала още една чаша.

Той й наля голямо уиски, което тя изпи бързо, усещайки изгарящия му ефект почти мигновено.

— Мисля, че трябва да се прибирам в къщи — каза тя със слаб глас, — както виждаш, почти съм пияна.

— Виждам. — Бутна я до стената, където тя опря гърба си, наведе се към нея и започна да я целува.

Тя затвори очи, когато почувства интимността на неговия език, който проникваше в устата й. Устните му бяха настойчиви и жадни. Почувства, че трябва да го отблъсне от себе си, но нямаше сили и в крайна сметка не искаше да го стори. Беше изминало много време, откакто не бе целувана по този начин. Дейвид вече не я целуваше и бе забравила колко вълнуващо можеше да бъде това.

— А, значи тука сме — хленчещият глас звучеше познато със специфичната нотка на гняв, която не можеше да бъде сгрешена. Пол се изправи. До тях беше застанала Мелъни, жълтата й коса се спускаше права, от двете страни на слабото й, зачервено лице. — Мислех, че ще се върнеш за мен. — Хвърли свиреп поглед към Линда. — Или май си бил толкова зает, че не си могъл да ме намериш.

— Съжалявам, Мел, но май ти казах, че ще се видим тук.

— О, не си го казал. — Гласът й стана писклив. — И как е мисис Купър? Оправила се е, както виждам.

— Зарежи тия приказки — каза рязко Пол, отвеждайки я по-далеч от Линда в коридора. — Виж какво, съжалявам, но така се получи.