Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

В този момент Клаудия беше забравена. Натисна силно педала на газта и полетя към дома си.

Посрещна го Ана.

— Мисис Купър спи късно — обяви тя. — Вие искате чай?

— Не — изръмжа той, намиращ се вече на половината път по стълбите към спалнята.

Линда спеше свита и заровена под завивките. Той дръпна пердетата и стаята се изпълни със светлина. Тя не помръдна. Започна да ходи с равни крачки из стаята, да кашля, и когато тя пак не прояви никакви признаци на събуждане, той отиде до нея и я разтърси грубо за рамото. Когато тя накрая отвори сънливо очи, той пъхна в лицето й броя на „Дейли Мирър“.

— Какво означава всичко това? — попита той настойчиво и гневно.

Ох, Господи, помисли си тя, нима беше разбрал за нея и Пол! Как? Толкова бързо! Седна бързо в леглото.

Дейвид стоеше, намръщен заплашително, и продължаваше да говори:

— Какво е това? Някаква тайна амбиция да се направиш на пълна глупачка ли? — Отново размаха вестника пред нея. Тя го взе.

Облекчение се разля по нея, когато разбра защо той е толкова разярен.

— Каква ужасна снимка! — възкликна тя. — Не знаех, че снимат.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш? — След това я имитира — Не знаех, че снимат! — Грабна вестника със замах и извика ядосано — Какво правеше там? За какво се мислеше?

— Нямах какво друго да правя. Просто се озовах там. Съжалявам, че си толкова ядосан за това.

— Не съм ядосан — изкрещя той. — Умирам от удоволствие да гледам снимки на жена си по целите страници на вестниците, с вдигната пола до кръста, в компанията на куп безделници.

Тя стана от леглото.

— Няма да стоя тук, а ти да ми крещиш. Може би ако беше прекарал един уикенд у дома за разнообразие, това нямаше да се случи.

Точно в този момент телефонът иззвъня. Линда внезапно почувства как я залива топлина и се изчервява. Ами ако беше Пол? Да вдига ли слушалката или по-добре да остави Дейвид да говори?

Дейвид не я остави да се двоуми. Грабна слушалката и излая:

— Да?

Линда затаи дъх. Но скоро се успокои, защото се оказа, че се обажда някой от неговия офис. Възползва се от това, че Дейвид е зает с разговора, и се облече.

Когато той свърши, изглеждаше малко по-спокоен.

— Искаш ли закуска? — попита тя.

— Не. Имам няколко делови обаждания по телефона. Довечера има парти за пускането на сапуна „Красивата Девойка“. Ще дойдеш при мен в офиса в седем часа и ще тръгнем оттам. Моля се на Бога никой да не е видял твоята снимка във вестника.

Тя изстена тихо при мисълта за още едно парти и след това планира мислено деня си, като предвиди да бъде у дома, за да посрещне децата и да посети фризьора.

Междувременно Дейвид мислеше за свои неща. Клаудия най-вероятно щеше да е на партито — беше й платено да бъде там. Запита се дали няма да е възможно да постигне едно тихо помирение с нея без никой да забележи. Трябваше да се увери, че Линда не е станала подозрителна; тя изглежда се безпокоеше малко повече от необходимото от неговите дълги отсъствия. Навярно започваше да го подозира, въпреки че той беше успял да мине незабелязано през годините с различни любовни връзки и тя въобще не беше открила това. Поне той щеше да види Клаудия. Започна деловите си обаждания.

Децата нахлуха шумно в къщата точно в четири часа — бащата на Линда винаги беше точен. Тя току-що се беше върнала от фризьора и Стивън връхлетя с малкото си жилаво тяло върху нея и щеше почти да я събори и развали прическата й.

— Прекарахме страхотно, мами — възкликна той. — Умирам от глад. Какво ще има с чая? Баба прави чудесни сладкиши!

Джейн, неговата сестра, целуна леко Линда. Беше шестгодишна и доста срамежлива.

— Радвам се, че сме у дома, мамо. Косата ти изглежда много хубава. Ще излизате ли с тати?

Линда поздрави баща си и двамата седнаха да си побъбрят, докато Ана поднесе чая, а децата се втурнаха наоколо да откриват наново различните си играчки. Докато баща й с монотонен глас разказваше какво са правили Стивън и Джейн по време на уикенда, тя слушаше, но наполовина.

Мислеше си за Пол. Какво ли мисли за нея? Защо не се обади по телефона? Какво щеше да каже тя, ако той се обадеше и Дейвид беше тук?

Накрая баща й си тръгна и когато децата бяха предадени на грижите на Ана и седнаха да вечерят, тя започна да се подготвя.

Тъкмо когато щеше да излезе от къщата, телефонът звънна. Толкова очакваше да е Пол, че почувства как изведнъж я избива пот и ръката й започва да трепери, докато вдига слушалката:

— Ало.