Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

Не, определено не желаеше да напусне Линда. Не се чувстваше особено виновен, че не й е верен. А дали тя винаги му е била вярна… Но не, това беше немислимо. Самата мисъл Линда да му изневерява беше нелепа.

В кухнята Клаудия облизваше пръстите си. Беше облякла розово кимоно и беше закрепила косата си отзад.

— Изглеждаш на около петнайсет — каза той.

— А ти на около петдесет. Какво ти се върти из главата? Да не би да си изпаднал в мрачни размишления, защото отхвърлих галантното ти предложение?

— Искам да говоря с теб сериозно. Донеси сандвичите, ела и седни.

Тя го последва във всекидневната и седна на пода до краката му, дъвчейки сандвич.

— Какво те безпокои, Дейвид?

— Виж какво, мила, много размишлявах за теб.

Тя се засмя:

— Бих се радвала да е така.

— Говоря сериозно — продължи той. — Притеснявам се за теб как успяваш да се оправиш финансово. Този апартамент не може да е евтин и аз искам да ти окажа помощ. Искам да кажа, честно, откъде вземаш парите си?

Тя притихна безмълвно. Очите й засвяткаха заплашително. Въпреки това обаче успя да запази приятния си тон.

— Миличък — каза тя с мил глас, — какво те кара да искаш да знаеш?

Той не забеляза заплашителните сигнали:

— Естествено, искам да знам. Да не би баща ти да ти отпуска редовни суми, или нещо подобно?

— Хайде пък ти, не съм виждала семейството си от пет години и не ми пука дали въобще ще го видя пак. Моят старец не иска да ми даде и пени да отида на баня. — Продължи да седи неподвижно и Дейвид разбра, че няма никакво намерение да му отговори.

— Клаудия, искам да знам — каза рязко той.

Тогава тя стана и започна гневно:

— Не искам да ме разпитват, не те моля за нищо. Не искам нищо от теб. — Започна да крещи — Остави ме на мира с въпросите си. Какво си мислиш? Откъде мислиш вземам парите си? Да не мислиш, че съм проститутка? Добре, ако бях, нямаше ли да ти искам пари? — Разплака се и той остана потресен, че е предизвикал такъв гняв. — Моя работа си е откъде вземам парите си и ако така не ти харесва, просто го забрави — извика тя.

Той се ядоса от гневното й настроение и каза студено:

— Добре, ще го забравим — отиде с енергична крачка в спалнята и се облече. Тя не го последва.

Когато излезе, тя седеше на дивана, четеше някакво списание и не повдигна поглед.

Той застана до нея, колебаейки се дали да си тръгне или не.

— Ще ми кажеш ли? — попита настойчиво той. Тя продължи да чете и не му отговори.

— Довиждане — каза той и излезе.

В коридора пред входната й врата веднага изпита съжаление, че е постъпил така. Не можеше да се прибере у дома сега и обмисли възможността да се помири с Клаудия, но това не можеше да стане. Ако сега й отстъпеше, трябваше да се признае за победен, а той не признаваше поражение пред никоя жена. Не, реши той, ще я остави да се пържи в собствен сос и тя скоро ще се върне тичешком при него. Те всички правеха така.

Слезе долу и отиде до колата си, взел решение да прекара нощта в някоя турска баня. Беше озадачен защо Клаудия криеше толкова ревностно източника на своите доходи. Това можеше да означава единствено, че беше въвлечена в нещо, което той нямаше да хареса. И в такъв случай, когато тя му кажеше, щеше да го пресече, каквото и да беше то, и тогава щеше да е зависима от него, което беше точно това, което той искаше.

Отиде с колата до турските бани на „Джърмин Стрийт“ и след като мина през баните с гореща и студена вода и масаж, се почувства достатъчно щастлив, за да може да се отпусне в малката си бяла кабинка, където бързо заспа. Утре щеше да уреди всичко.

Сега Пол изглеждаше по-млад, отколкото си го спомняше Линда. Беше облечен с черен пуловер и тесни черни панталони. Тя беше решила да си облече синя рокля, след като се отказа последователно от няколко други тоалета. Двамата се срещнаха на предварително уговорено място. Пол й помогна да слезе от колата и каза, че той ще кара, тъй като знае пътя.

— Радвам се, че промени решението си. Кое те накара, моят невероятен чар ли? — ухили се той.

— Не знам. — Многото вино, което бе изпила, и суетнята да се подготви, накрая я бяха уморили. — Май не трябваше да идвам. Наистина не знам защо съм тук.

Той я погледна:

— Радвам се, че си тук. Не мисля, че ще съжаляваш, че дойде. Всъщност, обещавам ти го.

Изминаха кратко разстояние по „Хийт“ 11 11 Хийт — улица в квартал Хамстед — Б.пр. и Пол зави и навлезе в паркинга пред една стара, несиметрично построена къща. Прозорците й пламтяха от светлини и пресиления, дрезгав глас на Соломон Бърк 12 12 Соломон Бърк (р. 1936 г.) — известен американски рок и соулизпълнител. — Б.пр. крещеше от стереото. Някаква двойка спореше за нещо на отворената входна врата, и когато те пристигнаха, се показаха още няколко души, които се бутаха през вратата със смях и глъчка. Пол паркира колата и те влязоха.