Томас Пейн
Здравият разум (откъс)
Размишления върху сегашното състояние на американските работи 1 1 „Здравият разум“ излиза на 10 януари 1776 г. „Размишления върху сегашното състояние на американските работи“ е III част от „Здравият разум“. Първа част разглежда британската конституция във връзка с „произхода и структурата на властта“; Втора част анализира слабостите на монархията.
В следващите страници не предлагам нищо повече от прости факти, ясни доводи и здрав разум; няма да уговарям нищо предварително с читателя, освен да се отърси от предразсъдъците и предубежденията и да остави ума и чувствата си да решават сами; да приеме или по-скоро да не отхвърля истинската природа на човека и великодушно да разпростре своето зрително поле извън днешния ден.
Томове са изписани по въпроса за борбата между Англия и Америка. Хора с всякакво положение се впуснаха в полемиката поради различни подбуди и различни замисли; но всичко се оказа безплодно, а времето за разискване свърши. Като последно средство оръжието решава спора; кралят предпочете да призове на съд, а континентът прие предизвикателството.
Разказвали са за покойния г-н Пелъм 2 2 Хенри Пелъм — министър-председател на Великобритания от 1743 до 1754 г.
(който, макар и способен министър, не беше без недостатъци), че когато го обвинили в Камарата на общините, загдето неговите мерки са само от временно естество, той отвърнал: „Ще изтраят, докато съм жив.“ Ако толкова пагубна и недостойна за мъже мисъл завладее колониите в сегашния спор, предците ще бъдат споменавани от бъдещите поколения с отвращение.
Слънцето никога не е светило над по-достойна кауза. Тя засяга не един град, една област, една провинция или едно кралство, а един континент — поне на една осма от обитаемата земя. Тя не е въпрос за ден, година или десетилетие; всъщност бъдещите поколения са заинтересовани от спора и малко или много ще бъдат повлияни завинаги от ставащото сега. Сега е времето на континента да се посее единение, вяра и чест. Най-малкото сгъване сега ще бъде като име, издълбано с върха на игла върху крехката кора на млад дъб; раната ще расте с дървото и потомството ще я вижда изписана с едър почерк.
С пренасянето на въпроса от кръглата маса на бойното поле настъпва нова ера за политиката — възниква нов начин на мислене. Всички планове, предложения и т.н., предшестващи 19 април 3 3 На 19 април 1775 г. в битките при Лексингтън и Конкорд започват военните действия между американските сили и английската войска. И двете сражения завършват с победа за американците.
, т.е. започването на военните действия, са като миналогодишни календари, които, макар и подходящи за тогава, са вече изпреварени и безполезни днес. Каквото и да изтъкваха застъпниците на двете страни тогава, то се свеждаше до едно и също, а именно — съюз с Великобритания; единствената разлика между тях беше в начина за постигането му; едните предлагаха сила, а другите приятелство, но стана така, че едните не успяха, а другите се оттеглиха.
Толкова е говорено за предимствата на помиряването, което отмина като приятен сън и ни остави както си бяхме, че справедливостта изисква да проучим внимателно обратната страна на въпроса и да се осведомим за многото материални щети, които нашите колонии понасят и винаги ще понасят, ако са свързани със и са зависими от Великобритания. Да проучим тази връзка и зависимост върху принципите на природата и здравия разум; да видим на какво трябва да разчитаме, ако сме отделени, и какво трябва да очакваме, ако сме зависими.
Чувал съм някои да твърдят, че тъй като Америка е преуспяла при старата си връзка с Великобритания, тя й е необходима и за нейното бъдещо щастие и винаги ще има същото въздействие. Няма по-измамно нещо от такива доводи. Все едно да кажем, че понеже детето е израснало с мляко, то никога не трябва да яде месо, или че първите двадесет години от нашия живот трябва да станат оправдание за следващите двадесет. Но дори това значи да приемем повече, отколкото е истина; защото, аз заявявам без заобикалки, Америка би преуспяла толкова, а вероятно и много повече, ако никоя европейска държава не й беше обръщала внимание. Търговията, с която тя забогатя, е с жизненонеобходими стоки, а те винаги ще имат пазар, докато Европа не се откаже от обичая си да яде.
Но тя ни е закриляла, казват някои. Че ни е обсебила, е вярно, и че е защитавала континента за наша сметка, както и за своя собствена, е признато; но тя би защитавала и Турция по същите подбуди, а именно заради търговията и господството.
Читать дальше