Томас Пейн - Здравият разум (откъс)

Уви! Ние дълго бяхме заблуждавали от стари предразсъдъци, дадохме големи жертви на суеверието. Ние се хвалехме със закрилата на Великобритания, без да отчитаме, че нейните подбуди са интересите, не привързаността; и че тя не ни е закриляла от нашите врагове заради нас, а от нейните заради самата нея, от тези, които не могат да се оплачат от нас заради нещо друго и които винаги ще бъдат наши врагове заради същото. Нека Великобритания се откаже от своите претенции към континента или континентът да отхвърли зависимостта си и ние ще бъдем в мир с Франция и Испания, дори те да са във война с Британия. Последната война на Хановер 4 4 Руската династия Хановер заграбва британския трон и от 1714 г. го държи чак до 1901 г. „Последната война на Хановер“ Пейн нарича Седемгодишната война (1756–1763) между Англия и Франция за нови колониални владения. би трябвало да ни плаши от такива връзки.

Много е говорено за обединената мощ на Британия и колониите, че заедно те биха могли да се обявят против света. Но това е само предположение, изходът на една война е несигурен; пък и фразите не означават нищо, защото нашият континент няма да позволи да му бъде източвана кръвта, за да подкрепя британското оръжие в Азия, Африка или Европа.

Освен това каква полза ще имаме ние, ако се обявим против света? Нашата цел е търговията и ако се грижим добре за нея, тя ще ни осигури мир и приятелство с цяла Европа; защото цяла Европа е заинтересована да вижда в Америка свободно пристанище 5 5 Свободно пристанище — закрито пристанище или част от пристанище, където стоките се получават и експедират без митнически налози. . Нейната търговия винаги ще й бъде закрила, а това, че е бедна на злато и сребро, ще я предпазва от възможни нашественици.

Аз предизвиквам най-горещия привърженик на помирението да изтъкне една-единствена облага, която нашият континент ще извлече, ако бъде свързан с Великобритания. Повтарям предизвикателството, никаква облага не се получава. Нашето зърно ще се продава на добра цена на всеки пазар в Европа, а за нашите вносни стоки трябва да се плаща където и да ги купуваме.

Но щетите и загубите, които понасяме от тази връзка, са безброй; и нашият дълг към човечеството изобщо, както и към самите нас ни кара да отхвърлим съюза, защото всяко подчинение на Великобритания или зависимост от нея може да въвлече нашия континент в европейските войни и разпри и да ни скара с народи, които иначе биха се стремили към нашето приятелство. Тъй като Европа е нашият пазар за търговия, ние не би трябвало да създаваме никакви частични връзки с която и да е нейна част. Истинските интереси на Америка са да избягва европейските съперничества — нещо, което тя не може да направи никога, докато нейната зависимост от Британия я превръща в придатък към системата на британската политика.

Европа е прекалено гъсто населена с кралства, за да живее дълго в мир, и щом избухне война между Англия и някоя друга държава, търговията на Америка се разрушава поради нейната връзка с Британия. Следващата война може да не се окаже победна като последната 6 6 Англичаните побеждават във френската и в Индианската фаза на Седемгодишната война. и ако стане така, сегашните привърженици на помирението тогава ще искат отделяне, защото неутралитетът в такъв случай ще бъде по-сигурна охрана, отколкото конвоиращият кораб. Всичко честно и разумно се застъпва за отделяне. Кръвта на убитите, разплакалият глас на природата вика:

ДОШЛО Е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО! Дори разстоянието, на което всемогъщият е разположил Англия и Америка, е силно и естествено доказателство, че господството на едната над другата никога не е било замисъл на небето. Времето, в което континентът е открит, също така се прибавя към тежестта на доказателствата, а начинът, по който е заселен, увеличава силата им. Реформацията беше предшествана от откриването на Америка, като че ли всемогъщият милостиво е искал да отвори храм за преследваните в бъдещите години, когато родината няма да им дава нито дружелюбие, нито сигурност.

Мнозина имат добрата участ да живеят далече от мястото на сегашното нещастие; злото не е стигнало достатъчно близко до техните врати, за да ги накара да почувствуват несигурността, която е надвиснала над всички американски имущества. Но нека въображението ни пренесе за малко в Бостън 7 7 Бостън по това време е окупиран от английски войски и тогава, както и по-късно, се намира в американска обсада. ; това огнище на отчаяние ще ни научи на мъдрост и ще ни накара да се отречем завинаги от една държава, в която не можем да имаме вяра. Жителите на нещастния град, които само преди няколко месеца живееха охолно и спокойно, сега нямат друг избор освен да чакат и да гладуват или да тръгнат да просят. Застрашени от огъня на своите, ако останат в града, и от грабежите на английските войници, ако го напуснат, в сегашното си положение те са пленници без надежда за спасение и при една обща атака за избавлението им ще бъдат изложени на яростта и на двете армии.