Томас Пейн: Здравият разум (откъс)

Хиляди вече са съсипани от британската жестокост; още хиляди може би ще постигне същата участ. Тези хора изпитват по-други чувства от нас, които не сме понесли нищо. Всичко, което те имат сега, е свободата; това, което са притежавали по-рано, е пожертвано заради нея и като нямат какво повече да губят, те презират подчинението. Още повече общото настроение на колониите към едно британско правителство ще бъде като на младеж, който почти е станал пълнолетен — те ще се интересуват много малко от нея. А правителство, което не може да запази мира, изобщо не е никакво правителство и в такъв случай ние даваме парите си на вятъра; а какво, моля ви, може да направи Британия, чиято власт ще бъде само на книга, ако избухнат гражданските вълнения на другия ден след помирението? Чувал съм някои да казват (мнозина, вярвам, са говорили, без да мислят), че се боят от независимост, че ги е страх тя да не породи граждански войни. Нашето първо мнение рядко е наистина вярно, но в този случай е именно така; защото трябва да се боим десетократно повече от една закърпена връзка, отколкото от независимост. Аз приемам положението на пострадалия като свое собствено и заявявам тържествено, че ако бях прогонен от къща и дом, имуществото ми — унищожено, състоянието ми — съсипано, като човек, чувствителен към неправди, аз никога не бих приел проповядването на помирение, нито бих се считал обвързан с него.

Колониите проявиха такъв дух на добър ред и подчинение към континенталното правителство, който е достатъчен да успокои и зарадва всеки разумен човек в това отношение. Никой не може да прехвърли и най-малко основание за своите страхове на някакви други съображения, освен на такива, които са наистина детински и нелепи, а именно, че една колония ще се бори за превъзходство над друга.

Но къде е, казват някои, кралят на Америка? Ще ти кажа, друже, той царува горе и не поразява човешкия род като кралския варварин на Великобритания. Все пак за да не изглежда, че ни липсва нещо, дори суетни почести, нека бъде отреден тържествен ден за обявяване на хартата; нека тя се появи положена върху божествения закон, върху Божието слово; нека върху нея бъде поставена корона, по която светът да разбере, че доколкото приемаме монархията, в Америка ще ЦАРУВА ЗАКОНЪТ. Защото както при самовластното управление кралят е закон, така в свободните страни законът би трябвало да бъде крал и не би трябвало да има никакъв друг. Но за да не би след това да възникне някаква злоупотреба, нека в края на обреда короната бъде съборена и разпиляна сред хората, на които принадлежи.

О, вие които обичате човешкия род! Вие, които се осмелявате да се опълчите не само срещу тиранията, но и срещу тиранина, изправете се! Всяко кътче на Стария свят се огъва от потисничество. Свободата е преследвана по цялата Земя. Азия и Африка отдавна са я пропъдили. Европа я смята за чужденец, в Англия са я предупредили да напусне. О, приемете скитницата и пригответе навреме убежище за човешкия род!

© 1981 Кръстан Дянков, превод от английски

© 1981 Люба Маджарова, превод от английски

Thomas Paine

Common Sense, 1776

Сканиране: Петър Копанов

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Документи на американската демокрация

Издателство „Народна просвета“, София, 1990

Съставител: Кръстан Димитров Дянков, 1990

Преводачи: Кръстан Дянков, Люба Маджарова, 1981

Редактор: Мария Босева

Художник на корица: Николай Пекарев

Художник-редактор: Петър Терзиев

Технически редактор: Мариана Веселинова

Коректор: Росица Велинова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12594]

Последна редакция: 2009-07-01 21:42:10

„Здравият разум“ излиза на 10 януари 1776 г. „Размишления върху сегашното състояние на американските работи“ е III част от „Здравият разум“. Първа част разглежда британската конституция във връзка с „произхода и структурата на властта“; Втора част анализира слабостите на монархията.

Хенри Пелъм — министър-председател на Великобритания от 1743 до 1754 г.

На 19 април 1775 г. в битките при Лексингтън и Конкорд започват военните действия между американските сили и английската войска. И двете сражения завършват с победа за американците.

Руската династия Хановер заграбва британския трон и от 1714 г. го държи чак до 1901 г. „Последната война на Хановер“ Пейн нарича Седемгодишната война (1756–1763) между Англия и Франция за нови колониални владения.