Томас Пейн: Здравият разум (откъс)

Хората с по-бездейна природа гледат някак несериозно на оскърбленията на Великобритания и като се надяват все още, че всичко ще мине добре, са склонни да извикат:

„Стига, стига, ние пак ще бъдем приятели, въпреки това.“ Вгледайте се обаче внимателно в страстите и чувствата на човешкия род, отнесете учението за помирението към мерките на природата и след това ми кажете дали можете оттук нататък да обичате, да почитате и да служите вярно на една държава, която е донесла огън и меч във вашата страна. Ако не можете да направите всичко това, тогава само се заблуждавате и с вашата мудност съсипвате потомството. Вашите бъдещи отношения с Британия, която нито можете да обичате, нито да почитате, ще бъдат насилени и неестествени и като се основават само на сегашното удобство, за кратко време отново ще стигнат до още по-окаяно състояние от предишното. Но ако кажете, че все пак бихте могли да отминете насилията, тогава аз ви питам:

Изгорена ли е вашата къща? Унищожено ли е пред очите ви вашето имущество? Лишени ли са вашите жена и деца от легло, на което да спят, или от хляб, с който да се нахранят? Отнела ли е тяхната ръка ваш родител или ваше дете, оставяйки ви съсипан и злочест? Ако не е, тогава не можете да съдите тия, на които е отнела. Ако е отнела и въпреки това можете да се ръкувате с убийците, тогава сте недостоен да се наричате съпруг, баща, приятел или любим; и каквато и да е вашата длъжност или титла в живота, вие имате сърце на страхливец и душа на подлизурко.

Не, това не означава да се разгорещяват или преувеличават нещата, а да се поставят на изпитанието на онези чувства и привързаност, които природата оправдава и без които не бихме могли да изпълняваме обществените задължения в живота или да се наслаждаваме на радостите от него. Нямам намерение да представям ужаси с цел да предизвикам отмъщение, а да разбудя от пагубния и недостоен за мъже сън, за да можем решително да преследваме определена цел. Не е по силите на Британия или Европа да завладеят Америка, ако тя сама не си навреди чрез мудност и плахост. Тази зима се равнява на век, ако се използва както трябва, но ако бъде пропиляна или пропусната, целият континент ще вкуси бедата; и няма наказание, незаслужено от човека, какъвто и където и да е, което може да стане причина да се загуби толкова драгоценно и полезно време.

Противно на разума, на всеобщия порядък на нещата, на всички примери от минали епохи е да се предполага, че нашият континент дълго може да остане подвластен на някоя външна сила. Най-оптимистично настроените в Британия не мислят така. В този момент най-голямото напрежение на човешкото благоразумие не може да измисли нищо освен отделянето, па макар то да ни даде само една година сигурност. Помирението сега е лъжовен сън. Естеството е изоставило тази връзка, а хитростта не може да го замести. Защото, както мъдро се изразява Милтън:

„Никога не може да се изгради истинско помиряване там, където раните на смъртна омраза са проникнали толкова дълбоко.“ 8 8 Из „Изгубеният рай“ на Дж. Милтън, книга IV, 98–99 стих.

Всички мирни средства се оказаха безрезултатни. Нашите молби бяха отхвърлени с презрение; и започнаха да ни убеждават, че нищо не ласкае суетата и не засилва упорството на кралете както многократните молби, и нищо не е допринесло повече от тази именно мярка да станат кралете на Европа абсолютни монарси. Вижте Дания и Швеция 9 9 Швеция и Дания в XVI–XVII в. стават жертва на абсолютизма. През 1772 г. Густав III Шведски хвърля в затвора целия парламент. . Следователно, тъй като само ударите ще помогнат, за бога, нека се отделим докрай и да не оставяме следващите поколения да си режат гърлата под осквернените безсмислени названия родител и дете.

Да се каже, че те никога вече няма да прибягнат до това, е безсмислено и фантазьорско; така мислехме при премахването на закона за гербовия налог, но следващите година-две ни извадиха от заблуждението; по същия начин можем да предположим, че народи, на които е било нанесено поражение, никога няма да възобновят разпрата.

Но най-силният от всички доводи е, че само независимостта, т.е. една континентална форма на управление, може да поддържа мира на континента и да го запази от граждански войни. Аз се боя от едно помирение с Британия сега, защото е повече от вероятно то да бъде последвано от бунт на едно или друго място, последствията от който могат да бъдат много по-гибелни от цялата злост на Британия.