Едуар Пейсон - Гибелта на „Звезда на моретата“

— А другите?

— Петдесет и пет души пътници се издавиха… Три жени умряха от студ в лодките. Другите са тук, на кораба, грижат се много добре за тях, глезят ги дори… Дадоха им чудесни кабини…

— А другите? — попита пак Симон.

— Грейсън и инженерът са спасени. Всички моряци, всички сервитьори, стюардите, докторът и механиците са спасени.

Той наведе глава и големият черен кичур скри лицето му.

— Телеграфистите, Жерар, Хайкс и Дейвис изчезнаха.

— О! И Жарар — каза Симон. — Държах му ръцете. Как се тресяха само! Като живи, а той е мъртъв! Той е умрял!

— Хайде, трябва да си почивате… Малко сте възбуден…

© Едуар Пейсон

© 1983 Ася Къдрева, превод от френски

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008

Издание:

15 морски истории

Френска, първо издание

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Рецензент Бояна Петрова

Преводач Ася Къдрева

Редактор Панко Анчев

Художник Димитър Трайчев

Худ. редактор Иван Кенаров

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Светла Димитрова, Мария Филипова

Дадена за набор на 29.VII.1983 г. Подписана за печат на 5.XI.1983 г. Излязла от печат м. декември 1983 г.

Изд. № 1700. Формат 60×90/16. Печ. коли 14,75. Изд. коли 14,75

УИК 10,56 Цена 1,40 лв. ЕКП 9536622311; 6126–18–83. Пор. № 210

ДЧ 840–32

Печат: ДП „Стоян Добрев-Странджата“, Варна

с/о Jusautor, Sofia

15 histoires de mer

Gautier-Languereau, 1966

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9428]

Последна редакция: 2008-11-10 08:30:00

Капитанът по снаряжението на „Компани Трансосеаник“. Б.а.

Дейвис бе командувал кораби в продължение на седемнайсет години без нито една злополука. Б.а.

След като бе забелязал, че според проекта корабът става много дълъг и няма да издържи, проектантът Дрийм беше поискал да направи нови изчисления, но Йорган бе отказал. Проектантът бе подал оставката си. Б.а.