Лора Роуланд - Шинджу

Широкият канал, очертан от двете страни с варосаните стени на складовете, гъмжеше от баржи и рибарски лодки. Дим от мангали и пещи се виеше над ниските керемидени и сламени покриви. Отвъд равнината се мержелееше замъкът Едо, кацнал на хълма в края на канала. Точно там Йеясу, първият шогун от клана Токугава, преди седемдесет и четири години бе обявил военна диктатура — петнайсет години след победата му в битката при Секигахара [6] Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции при Секигахара на 21.10.1600 г. Императорът го обявява за шогун през 1603 г. През 1615 г. Токугава превзема централата на Регентския съвет в Осака, премества в Едо седалището на бакуфу, военнофеодалното правителство, и става абсолютен върховен владетел на цяла Япония. Династията Токугава управлява 250 години. — Бел.ред. . Именно след тази битка настъпи мир, най-дългият, който Япония помнеше през последните пет века. Заради извитите нагоре стрехи на многоетажните покриви поетите обикновено сравняваха замъка на шогуна с пирамида от бели птици, готови да полетят. Отвъд Едо се простираха многобройни хълмове, а зад тях се извисяваше далечният, винаги покрит със сняг конус на връх Фуджи.

В другия край на моста Сано мина покрай шумния зловонен рибен пазар. Промъкваше се с коня си през тесните криволичещи улички на търговския квартал Нихонбаши. От открити дървени сергии продавачи на саке подканяха минувачите; мъже се трудеха над димящи каци пред работилници за боядисване на платове. Смесица от кал и смет жвакаше под копитата на конете. Сано зави зад поредния ъгъл и се озова на мястото, където предната вечер пожар бе превърнал в пепелище къщите на цяла махала. Земята наоколо чернееше от овъглените останки на петдесетина къщи. Въздухът бе пропит с тръпчивия мирис на изгоряло кипарисово дърво. Отчаяните обитатели на изгорелите домове се щураха из бъркотията с надежда да открият оцелели вещи или покъщнина.

Сано въздъхна и поклати глава. Преди трийсет и две години — две години преди той да се роди — огромен пожар бе опустошил по-голямата част от града и бе погубил над сто хиляди души. И въпреки предпазните мерки «цветовете на Едо», както наричаха пожарите, «разцъфтяваха» почти всяка седмица в бедняшките квартали. Затова щом зърнеха огнени езици от своите паянтови кули над покривите, наблюдателите незабавно биеха набат. Жителите на Едо спяха неспокойно, ослушвайки се за тревожния камбанен звън. Повечето пожари възникваха случайно, поради невнимание — някоя лампа например, оставена твърде близо до хартиена преграда, — но се случваха и палежи.

Сано пристигна тук да разбере дали снощният пожар е бил умишлен. Един поглед към останките му бе достатъчен да разбере, че не може да се надява на улики. Значи ще трябва да се задоволи с историите на очевидците! Той слезе от коня и се приближи към възрастен мъж, нарамил обемиста метална кутия.

— Видя ли как започна пожарът? — попита го Сано.

Така и не чу отговора, защото в този миг зад гърба му изтрополиха бягащи нозе и се разнесоха викове:

— Спри, стой!

Сано се обърна. Подмина го тичешком мършав човек, облечен в дрипи. По петите го следваха няколко освирепели мъже, вдигнали заплашително тояги. Босите нозе на беглеца се подхлъзнаха в калта и той се просна на земята на десетина крачки от Сано. Тутакси преследвачите се нахвърлиха върху него и го заудряха с тоягите си.

— Ще платиш с живота си за това, жалка твар! — извика един от тях.

Риданията на дрипавия преминаха в писъци от болка и ужас. Той безпомощно се бранеше с ръце от сипещите се върху му удари.

Сано се втурна натам и сграбчи за ръката единия от нападателите.

— Спрете, ще го убиете! Какво си мислите, че правите?

— Кой пита? — гласът беше груб и предизвикателен.

Сано се обърна и видя до себе си мрачен здравеняк с малки зли очи. Непознатият носеше късо кимоно и памучни панталони. Ниско подстриганите му коси и късият меч, окачен на кръста му, говореха, че е самурай с нисък ранг. После Сано забеляза в дясната му ръка масивен стоманен прът с две извити остриета над дръжката — за прехващане на вражеския меч. Това беше джите [7] джите (яп.) — отбранително оръжие на полицейските патрули с извит връх за прехващане на противниковия меч , отбранително оръжие, отличителен знак за всеки дошин [8] дошин (яп.) — низш чиновник от силите на реда, полицейски патрул — онези блюстители на закона, които патрулираха из града и поддържаха обществения ред.