Ърскин Колдуел: Конекрадец

Аз не откраднах пъстрия кон на Лъд Мозли.

Всички се мъчиха да ме изкарат крадец, но всеки, който ме познава добре, ще ви каже, че такова нещо не ми се е случвало никога през живота. Мистър Джон Търнър всичко ще ви разкаже. Работил съм при него с малки прекъсвания не помня вече колко години. Според моите сметки, има-няма, работя му цял живот, от малък. Мистър Джон знае, че не мога да открадна кон. Затуй твърдя, че не съм откраднал коня на Лъд Мозли, а пък той се кълне, че съм го бил откраднал. Затова ли израснах — да излезе от мене крадец?

По-миналата вечер мистър Джон ми каза да яхна неговата кобила, Бетси. Исках да изляза за малко по една работа, той вика, вземи Бетси — аз тъй и правя всяка неделя вечер от две години. Вземи, казва, тексаското седло, но аз отговорих, че ми е все едно, че и без седло ме бива. Обичам да си яздя само с юзда и поводи и нищо друго. Всъщност, така се язди най-добре. А там, за където бях се запътил, не исках да ми скърца седло отдолу. Не че съм искал нещо лошо да извърша. Това си беше само моя, лична работа, за която никой няма право да ме разпитва. Почти винаги в неделя вечер вземам седлото, но по миналата вечер беше четвъртък. И затова, като тръгнах, не взех седлото.

Мистър Джон Търнър ще ви каже, че не съм от тия, дето си завират носа в неприятни истории. Попитайте мистър Джон за мене. Той ме знае още от малък, неприятности никому не съм създавал, нито на него, нито на други.

Нея вечер, като изкарах след вечеря Бетси от яхъра, мистър Джон излезе на двора при хамбара и пак ме попита няма ли да взема тексаското седло — Бетси, кобилата, е малко кокалеста, но на мен ми е все едно. Казах му, че на драго сърце ще яздя на голо. А той вика, ако искаш да се срежеш през чатала на две, добре!, съгласен бил, да вървя и да правя, каквото си искам. И през всичкото време си стоеше там, гладеше Бетси по гривата и все го чопли да узнае къде ще ходя, не ме пита направо. Но той много добре е знаел къде отивам, понеже всичко знае за мене. Сигурно е искал да си направи малко смях с мене, но не можа, защото не се издадох. В края на краищата, щом не желая, той се съгласи да яздя кобилата му без седло, аз отворих портата и тръгнах към кръстопътя Бишъп.

Това беше по-миналата вечер, в четвъртък. Току-що се беше стъмнило и като се обърнах, видях мистър Джон, облегнал се на портата и ме следи накъде ще поема. Същия ден орах на новата нива и бях капнал като куче. Та затуй не препуснах веднага, както правя в неделя. Подкарах Бетси бавно, оставих я да си върви, както й се харесва: най-после, не бързах толкоз много. Оставаха ми цели два часа, а пък разстоянието беше малко повече от три мили. Затуй тръгнах бавно.

Всички знаят, че отидох на среща с най-малката дъщеря на Лъд Мозли, Нейоми. Бяхме се разбрали нея нощ да се видим пак. Преди девет и половина там не смея да се показвам, защото Лъд Мозли не ми даваше да се срещам в други дни, освен в неделя. А тази нощ беше четвъртък. Бяхме се виждали три-четири пъти преди това, все в четвъртък, но Лъд Мозли не усети. Нейоми каза да ходя и в четвъртък. И аз затова ходех там, въпреки че Лъд Мозли разрешаваше да се виждаме само един път в седмицата. Но нали все пак Нейоми искаше да идвам, излизаше дори в предния двор, при люлката под дърветата, да чака.

През целия си живот не съм имал абсолютно нищо против Лъд Мозли. Същото ще ви каже и мистър Джон Търнър. Е, много-много не го обичам, но това може да се очаква и той си знае защо. Да се виждаш само един път в неделята с момиче, което много харесваш, както аз харесвам Нейоми, съвсем не е достатъчно. А пък си мисля, че сигурно и тя малко ме харесва; иначе щеше ли да ми каже да отивам при нея в четвъртък вечер, когато Лъд Мозли не дава? Той си въобразява, че ако се виждаме повече от един път на седмицата, непременно ще ни хрумне тайно да се оженим, без той да разбере. Ето защо ми беше казал, че мога да ходя при Нейоми, но само веднъж на седмицата — в неделя вечер.

Сега той ще гледа на всяка цена да ме бутне в затвора, да блъскам там двайсет години, защото съм му бил откраднал пъстрия кон Бързоног. Но мен ако питате, той много добре знае, че не съм го откраднал. Сигурно си прави сметка, че сега му е паднал удобен случай да ме отстрани, додето успее да омъжи Нейоми за някой друг. Само така си представям аз цялата работа, защото всеки от нашия край, който е слушал за мен, ще каже, че не мога да бъде конекрадец. И мистър Джон Търнър ще потвърди. Мистър Джон ме познава по-добре и от другите. Работил съм му толкоз време, че веднъж дори поиска да ме направи член на семейството си, ама аз не се съгласих.