Паулу Коелю - Захир

Започнаха да си подават бутилка водка — пиеха същото нещо, когато бяхме с просяците, и се запитах дали не се дължи на произхода на Михаил. Отпих една глътка, представяйки си какво ли биха си помислили хората, ако ме видеха тук.

Реших, че може би ще си кажат: „Сигурно проучва нещо за новата си книга“, и се успокоих.

— Готов съм да отида при Естер, но ми трябва малко повече информация, защото изобщо не познавам страната ти.

— Ще дойда с теб.

— Какво?

Това не го бях предвидил. Представях си пътуването като завръщане към всичко онова, което бях изгубил вътре в себе си. Завръщане, което щеше да приключи някъде в азиатските степи — един много интимен, много личен акт, без свидетели.

— Ще дойда, ако ми платиш билета, разбира се. Но трябва да се върна в Казахстан, изпитвам носталгия по родината си.

— Но нали ти работиш тук? Не трябва ли всеки четвъртък да бъдеш в ресторанта заради спектакъла?

— Държиш да го наричаш спектакъл. Вече ти казах, че е просто среща, чрез която възкресяваме това, което сме изгубили: традицията да разговаряме. Но не се безпокой, Анастасия — и той посочи момичето с пиърсинг на носа — развива дарбата си и ще се погрижи за всичко, докато ме няма.

— Той ревнува — каза Алма, жената, която удряше дайрето и разказваше истории към края на „срещата“.

— Логично е — намеси се този път другото момче, облечено изцяло в кожени дрехи с метални синджири, безопасни игли и украшения, подобни на ножчета за бръснене. — Михаил е по-млад, по-хубав, има по-дълбока връзка с Енергията.

— Но не е нито толкова известен, нито толкова богат, нито толкова тясно свързан с властимащите — каза Анастасия. — От женска гледна точка нещата се уравновесяват и двамата имат еднакви шансове.

Всички освен мен се разсмяха, а бутилката с водка направи още една обиколка. Учудвах се на себе си: от много години не бях седял на земята на някоя парижка улица и сега това ми доставяше удоволствие.

— По всичко личи, че вашето племе е по-голямо, отколкото си мислите. Разпръснато е от Айфеловата кула до град Тарб, където бях наскоро. Не мога да разбера какво точно се случва.

— Мога да ти гарантирам, че се простира по-далеч и от Тарб и следва такива интересни пътища като пътя до Сантяго например. Членовете му заминават някъде във Франция или в Европа, заклевайки се, че ще бъдат част от едно общество, което е извън обществото. Боят се да не би един ден да се върнат по домовете си, да започнат работа, да се оженят — ще се борят срещу това колкото е възможно по-дълго. Едновременно са и бедни, и богати, но парите не ги интересуват особено. Съвсем различни са от останалите, но когато вървят по улиците, хората се преструват, че не ги виждат, защото се страхуват.

— Необходима ли е цялата тази агресивност?

— Необходима е: страстта да разрушаваш всъщност е творческа страст. Ако не сме агресивни, в скоро време бутиците ще са пълни с дрехи като нашите, ще се публикуват списания, посветени на новото движение, „което помита света с революционните си навици“, телевизионните програми ще включат предавания, посветени на племето, социолозите ще напишат трактати, психолозите ще започнат да дават съвети на семействата — и всичко ще изгуби силата си. Следователно, колкото по-малко знаят, толкова по-добре: нашата атака действа като защита.

— Дойдох само за да поискам определени сведения, а не за друго. Може би фактът, че ще прекарам днешната вечер във вашата компания, наистина ще ме обогати, ще ми помогне да се отдалеча още повече от личната си история, която не ми позволява подобни изживявания. Нямам обаче никакво намерение да вземам когото и да било със себе си по време на моето пътуване; ако не получа помощ, Банката за услуги ще ми осигури необходимите контакти. Освен това тръгвам след два дни — утре ми предстои важна вечеря, но после имам две свободни седмици.

Михаил се поколеба.

— Ти решаваш: имаш картата, името на селото, няма да ти е трудно да откриеш къщата, в която тя живее. Според мен обаче Банката за услуги може да ти помогне да стигнеш до Алма Ата, но не и по-далеч, защото законите на степта са различни. Освен това ми се струва, че съм направил няколко вноски по твоята сметка в Банката за услуги, не мислиш ли? Сега е моментът да ми се отплатиш. Мъчно ми е за майка ми.

Той беше прав.

— Време е да започваме да работим — прекъсна го съпругът на Алма.

— Защо искаш да дойдеш с мен, Михаил? Само защото ти е мъчно за майка ти?

Ала той не отговори. Мъжът започна да удря там-тама, Алма — дайрето, а останалите просеха от минувачите. Защо Михаил искаше да дойде с мен? И как да използвам Банката за услуги в степта, след като там не познавам абсолютно никого? Можех да получа виза от посолството на Казахстан, да наема кола от някоя агенция и гид от посолството на Франция в Алма Ата — какво повече би ми потрябвало?