Паулу Коелю - Захир

Виното пристигна след половин минута. Напълних чашите.

— И с какво се занимава тя в момента?

— Наистина ли искаш да знаеш?

Отговаряше на въпроса ми с друг въпрос, което ме изнерви.

— Да, искам.

— Тъче килими. Освен това дава уроци по френски.

Килими! Жена ми (бившата ти жена, моля ти се, свикни с това!), която разполагаше с колкото си иска пари, която бе завършила журналистика, която говореше четири езика, сега бе принудена да преживява, тъчейки килими и давайки уроци на чужденци! Трябваше да се сдържа. Не можех да засегна чувството му за мъжка чест, макар и да смятах за срамен факта, че той не може да предостави на Естер това, което тя заслужава.

— Моля те, опитай се да разбереш как се чувствам вече цяла година. Не представлявам никаква заплаха за вашата връзка, искам само да разговарям с нея два часа. Или час, все едно.

На Михаил като че ли му стана приятно от моите думи.

— Но ти не отговори на въпроса ми — каза той с усмивка. — Мислиш ли, че жена като Естер би напуснала мъжа на живота си, без поне да се сбогува с него, без да му обясни причината?

— Струва ми се, че не.

— Защо тогава твърдиш, че те е изоставила? Защо ми казваш „не представлявам никаква заплаха за вашата връзка“?

Смутих се. И в същото време у мен се появи някаква надежда, макар и да не знаех какво точно да очаквам и откъде.

— Искаш да кажеш, че…

— Точно така. Искам да кажа, че тя не те е изоставила, нито пък е изоставила мен. Просто е изчезнала: за известно време или до края на живота си, но и двамата трябва да се съобразим с това.

Сякаш в тази пицария изгря някаква светлина, която винаги съм свързвал с хубави спомени, с хубави истории. Отчаяно ми се прииска да повярвам в това, което казваше момчето, а Захирът пулсираше във всичко около мен.

— Знаеш ли къде е тя?

— Знам. Но уважавам мълчанието й, въпреки че и на мен също ми липсва много. И аз съм объркан от цялата ситуация — Естер или е доволна, че е открила Всепоглъщащата любов, или очаква единият от нас да отиде при нея, или е срещнала друг мъж, или се е отрекла от света. Както и да е, ако решиш да отидеш при нея, не мога да ти попреча. Но мисля, че в твоя случай, пътувайки към нея, трябва да разбереш, че е необходимо да намериш не само тялото й, но и душата й.

Прииска ми се да се засмея. Да го прегърна. Или да го убия — емоциите се сменяха с впечатляваща бързина.

— Ти и тя…

— Дали съм спал с нея? Това не те засяга. Срещнах в Естер партньорката, която търсех, човека, който ми помогна да започна поверената ми мисия, ангела, отворил вратите, пътищата, пътеките, които ще ни позволят — ако такава е волята на Господарката — да върнем Енергията на любовта на тази земя. Ние с Естер изпълняваме една и съща мисия.

А за да те успокоя, ще ти кажа, че имам приятелка, русото момиче, което беше на сцената. Казва се Лукреция и е италианка.

— Истина ли е това, което казваш?

— В името на божествената енергия, кълна се, че казвам самата истина.

Той извади от джоба си парче тъмен плат.

— Виждаш ли това? Платът всъщност е зелен, но изглежда черен заради съсирената кръв. Някакъв войник, преди да умре, помолил Естер да съблече ризата му, да я нареже на парчета и да ги раздаде на хора, които биха разбрали посланието на неговата смърт. Ти имаш ли такова парче плат?

— Естер никога не ми е споменавала за това.

— Когато тя срещне човек, който е в състояние да разбере посланието, му дава малко от кръвта на войника.

— Какво е това послание?

— След като тя не ти е дала такова парче плат, не бих могъл да ти кажа нищо повече по този въпрос, макар и тя да не е искала от мен да го пазя в тайна.

— Познаваш ли някой, който също има такова парче плат?

— Всички, които бяха на сцената. Заедно сме, защото Естер ни събра.

Трябваше да бъда предпазлив, да се сприятеля с него. Да направя инвестиция в Банката за услуги. А не да го плаша или да издавам безпокойството си. Трябваше да го разпитам за него самия, за работата му, за родината му, за която бе говорил с такава гордост. Трябваше да разбера дали това, което ми е казал, е истина, или намеренията му са други. Исках да разбера с абсолютна сигурност дали той все още поддържа връзка с Естер, или е изгубил следите й. Въпреки че идваше от толкова далечно място, където ценностите може би бяха различни, знаех, че Банката за услуги е институция без граници, функционираща навсякъде по света.

От една страна, искаше ми се да вярвам в това, което той казваше. От друга, сърцето ми достатъчно беше страдало и кървяло в разстояние на хиляда и една нощи, през които стоях буден в очакване да чуя как Естер отключва вратата, влиза и безмълвно ляга до мен. Бях си обещал, че ако някой ден това се случи, няма да я разпитвам за нищо, а само ще я целуна, ще й кажа „лека нощ, любов моя“ и на другия ден ще се събудим, хванати за ръце, сякаш този кошмар никога не се е случвал.