Паулу Коелю - Захир

— С други думи, според теб човек открива смисъла на живота само по време на война.

— Но ние постоянно сме във война. Воюваме със смъртта, макар и да знаем, че накрая тя ще победи. Във въоръжените конфликти нещата са по-ясни, но в ежедневния живот е същото. Не можем да си позволим лукса непрекъснато да бъдем тъжни.

— Какво искаш да направя?

— Да ми помогнеш. А помощта не се изразява в съвета „отиди и си подай оставката“, защото това ме кара да се чувствам още по-объркана отпреди. Трябва да открием начин, по който да канализираме енергията на чистата, абсолютната любов, да й позволим да премине през телата ни и да се разпръсне наоколо. Единственият човек, който успя да ме разбере досега, е един преводач, който твърди, че е имал видения, свързани с тази енергия.

— Любовта към Бога ли имаш предвид?

— Ако някой е в състояние да обича партньора си безгранично, без да поставя каквито и да е условия, то това е проявление на любовта към Бога. Бог ни учи да обичаме ближния си. Ако обичаме ближния си, ще обичаме и себе си. А щом обичаме себе си, нещата ще си дойдат по местата. Историята ще се промени.

Нито политиката, нито завоеванията, нито теориите, нито войните някога ще променят историята. Те са само повторение, нещо, което го има, откакто свят светува. Историята ще се промени, когато овладеем Енергията на любовта, така както използваме енергията на вятъра, на морето, на атома.

— Смяташ ли, че двамата с теб можем да спасим света?

— Смятам, че има доста хора, които мислят по този начин. Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се, стига да ми кажеш какво трябва да направя.

— Проблемът е в това, че и аз самата не знам.

Приятната пицария, която посещавам още от първото си идване в Париж, беше станала част от моята история: последния път отпразнувах в нея награждаването ми с ордена „Кавалер на изкуствата и литературата“, който ми бе връчен от Министерството на културата — макар и мнозина да смятаха, че някой по-скъп и по-елегантен ресторант би бил идеалното място за отбелязване на толкова важно събитие. Но Роберто, собственикът на пицарията, беше за мен нещо като талисман; винаги когато отивах в заведението му, се случваше нещо хубаво в моя живот.

— Бих могъл да започна с приятни неща, като например отзвука на Време да раздираш, време да съшиваш , или с противоречивите чувства, които предизвика у мен твоят театрален спектакъл.

— Не е театрален спектакъл, а среща — поправи ме той. — Разказваме истории и танцуваме, за да получим Енергията на любовта.

— Бих могъл да говоря за нещо банално, за да те предразположа. И двамата обаче знаем защо сме седнали тук.

— Тук сме заради жена ти — каза Михаил с предизвикателно изражение, типично за младежите на неговата възраст. В този момент изобщо не приличаше на срамежливото момче, появило се онази вечер на раздаването на автографи, нито пък на духовния водач от въпросната „среща“.

— Ти не се изрази точно. Тя ми е бивша жена. Ще ми се да те помоля за една услуга: да ме заведеш при нея. Искам тя да ми каже в очите причината, поради която си тръгна. Само тогава ще мога да се освободя от моя Захир. В противен случай няма да спра да мисля ден и нощ, ще изживявам нашата история стотици, хиляди пъти, опитвайки се да открия в кой миг точно съм сбъркал и пътищата ни са започнали да се раздалечават.

Той се засмя.

— Идеята да изживееш отново историята е чудесна, именно така се променят нещата.

— Много добре, но предпочитам да оставим философските спорове настрана. Знам, че подобно на всички младежи и ти държиш в ръцете си точната формула, според която трябва да бъде поправен светът. Като всички младежи, и ти един ден ще стигнеш до моята възраст и ще видиш, че не е толкова лесно да се променят нещата. Така че е излишно да говорим сега. Би ли ми направил услугата, за която те моля?

— Искам преди това да те попитам нещо. Тя сбогува ли се с теб?

— Не.

— Каза ли ти, че си отива?

— Нищо не каза. Но ти го знаеш.

— Мислиш ли, че жена като Естер би могла да напусне мъжа, с когото е живяла повече от десет години, без да говори с него и да му обясни причините?

— Именно това най-много ме смущава. Но какво точно имаш предвид?

Разговорът ни беше прекъснат от Роберто, който искаше да се осведоми какво ще ядем. Михаил си избра пица неаполитана, а аз помолих Роберто да избере вместо мен — моментът не беше подходящ да губя време в колебания какво да си поръчам. Единственото, което трябваше час по-скоро да се донесе на масата, беше бутилка червено вино. Роберто попита за марката, аз измърморих нещо и той разбра, че трябва да стои далеч от нас, да не ме пита повече за нищо по време на целия обяд, сам да взема нужните решения и да ми позволи да се съсредоточа върху разговора с младежа срещу мен.