Паулу Коелю: Мактуб

Не се опитвай да бъдеш винаги последователен. След това Свети Павел казал: „Мъдростта на света е безумие в очите на Бога“. Да си последователен означава винаги да носиш едни и същи чорапи. Това означава утре да е същото като днес. А движението на планетите? Къде е то? Докато ти не причиняваш на другите вреда, ти много рядко променяш своето мнение. Противоречи си без да се смущаваш. Това е твое право. Няма значение какво мислят другите — понеже те при всички случаи нещо ще си помислят. Така че, отпусни се, позволи на вселената да те заобиколи. Зарадвай се на своето собствено учудване. „Бог е избрал глупавите неща на земята, за да смущава мъдреците“ — казал Свети Павел. (Павел — според християнското предание един от апостолите. Църквата му приписва авторството на 14 послания, включени в Новия завет.)

Учителят казал: „Днес е хубав ден за занимания с нещо необичайно. Например, ние можем да танцуваме на улицата на път за работа. Да се вгледаме право в очите на непознат и да се обясним в любов на първия срещнат. Да дадем на началника си идея за нещо, което може да изглежда нелепо, идея, за която никога дотогава не сме споменавали. В такива дни воините на светлината могат да си позволят това. Днес можем да заплачем заради някоя древна несправедливост, която все още стърчи като кост и не можем да я преглътнем. Можем да позвъним някому, с който никога повече няма да си поговорим (но от когото с удоволствие ще получим телеграма). Днешният ден може да излезе извън рамките на сценария, който пишем всяка сутрин. Днес всяка грешка ще бъде разрешена и простена. Днес е ден за наслаждение от живота“.

Ученият Роджър Пенроуз върви с приятелите си и оживено разговаря. Замлъква само когато пресича улицата. „Аз помня, че когато пресичах улицата, ми дойде наум невероятна идея — казал Пенроуз. — Но щом стигнахме до отсрещната страна, ние продължихме разговора си от онзи момент, където го прекъснахме и аз не мога да си спомня за какво си мислих няколко секунди преди това“. Около обяд Пенроуз почувствал еуфория, без да знае защо. „Имах чувството, че нещо съм открил“ — казал той. И мислено решил да превърти деня си минута по минута, и когато си спомнял момента, в който пресичал улицата, идеята се върнала при него. Този път той я записал. Това била теорията за черните дупки, революционна теория в съвременната физика. И тя се върнала при него, защото Пенроуз бил способен да възстанови тишината, която винаги ни заобикаля, например, когато пресичаме улицата.

Свети Антоний живял в пустинята, когато към него се приближил един млад човек. „Отче, аз продадох всичко, което притежавах, и спечеленото дадох на бедняците. Запазих си само няколко вещи, които биха могли да ми помогнат да оцелея тук. Бих искал да ви помоля да ми покажете пътя към спасението“. Свети Антоний помолил момъка да продаде няколко вещи от онези, които той си бил запазил, и с парите да купи малко месо от града. На връщане момъкът трябвало да привърже месото към тялото си. Младият човек направил както му било казано. На връщане го атакували кучетата и соколите, които искали месото. „Аз се върнах“ — съобщил младият човек, показвайки на отчето своето ранено тяло и разкъсаните си дрехи. „Онези, които тръгват в нова посока и искат да запазят малко от стария си живот, тяхното собствено минало ги разкъсва на части“ — казал светият човек.

Учителят казал: „Използвай всяко благословение, което Бог ти е дал днес. Благословението не може да бъде пазено. Няма такава банка, където да сложим на депозит получените благословения, за да ги използваме, когато сметнем за необходимо. Ако не ги използваш, незабавно ги губиш. Когато идва в живота ни, Бог знае, че ние сме творчески личности. На единия ден той ни дава глина, за да моделираме, на другия — четка и платно, или писалка. Но ние никога не можем да използваме глината върху нашето платно, или писалката в скулптурата. Всеки ден си има своето чудо. Приемайте благословенията, работете и създавайте своите незначителни произведения на изкуството още сега. Утре вие ще получите други“.

Манастирът на брега на река Пиедра е заобиколен с красива растителност — това е един истински оазис в безплодните поля на тази част на Испания. Там малката река става могъщ поток и се разделя на десетки водопади. Пътешественикът върви през местността, слушайки музиката на водата. Изведнъж вниманието му е привлечено от пещера зад една от скалите. Той изучава скалите, заоблени от времето и се възхищава на красивите форми, търпеливо създадени от природата. И си спомня стиховете на Р. Тагор, записани на плочата: „Не чукът е направил тези скали толкова прекрасни, а водата — със своята сладост, танц и песен“. Там, където силата може само да разруши, мекотата може да извае.