Харлан Коубън - Гората

Помощникът ни донася вода. Рая отпива.

— Той ни каза, че знае истината за онова, което се е случило с четирите деца в онази гора. И е в състояние да докаже, че вие сте излъгали тогава.

Аз мълча.

— Как стигна до вас?

— Какво имате предвид?

Но аз размислям.

— Вие ли заминахте за Русия да ровите около миналото на родителите ми?

— Не бях аз.

— Не, имам предвид ваш човек. Освен това вие сте знаели за онези убийства, както и това, че съм разпитван от шерифа. Така че…

Ето че ми просветна.

— Така че започвате да разпитвате всички, които имат някакво отношение към случая. Знам, че сте пратили човек и при Уейн Стъйбънс. Значи сте ходили и при семейство Перес, нали?

— Не знам това, но би било логично.

— Именно така Джил научава. Вие отивате при родителите му. Майката или бащата му казват. Той съзира възможност да изкара някоя пара. Идва при вас. Не ви съобщава кой е в действителност. Обаче разполага с интересна за вас информация. И те ви изпращат, за да го… хм… прелъстите.

— Да се сближа с него, не да го прелъстявам.

— Не по врат, ами по шия. Той захапа ли въдицата?

— Почти всички го правят.

Сещам се за думите на Сингъл. Не ми се ще да ги чувам отново.

— Какво ви каза той?

— Почти нищо. Че през онази нощ сте били с момиче. Някоя си Люси. Само това знам, казвам ви. На другия ден го потърсих по телефона, но се обади инспектор Йорк. Останалото ви е известно.

— Значи Джил е трябвало да ви набави доказателство, за да си осигури голямата печалба?

— Да.

Мисля върху това. Ходил е при Айра Силвърстейн. С каква цел? Какво би могъл да научи от Айра?

— Джил каза ли нещо във връзка със сестра ми?

— Не.

— Спомена ли нещо например за Джил Перес? Или друга от жертвите?

— Нищо. Правеше се на недостъпен, нали ви казах. Но личеше, че разполага с нещо важно.

— И изведнъж гушва букетчето.

Тя се усмихва.

— Можете да си представите какво си помислихме ние.

Идва келнерът и взема поръчката ни. Аз искам специална салата. Рая — чийзбургер.

— Цял съм в слух — обаждам се аз.

— Някакъв заявява, че разполага с уличаваща информация за вас. Готов е да ни я предостави срещу пари. И ето, че преди да успее да ни я снесе, ритва камбаната. — Рая отчупва парченце хляб и го топи в зехтин. — Вие какво бихте си казали в подобен случай?

Пропускам очевидния отговор.

— А след смъртта на Джил вашата задача се промени, така ли?

— Да.

— Наредиха ви да се сближите с мен.

— Да. Реших, че моята сълзлива калкутска история ще свърши работа. Имате вид на такъв човек.

— Какъв?

Тя свива рамене.

— Ами такъв тих, де да знам и аз. Но не се обадихте, та се наложи аз да ви търся.

— Стаята в онова общежитие, дето уж Джил живял там…

— Ние я наехме. Опитвах се да изкопча нещо от вас.

— И аз ви казах едно-друго.

— Да. Но нямаше как да разберем дали казвате истината. Никой не повярва, че Маноло Сантяго е Джил Перес. Предположиха, че е някакъв роднина.

— А вие?

— Аз ви повярвах.

— Казах ви и това, че Люси ми е била приятелка.

— Това ни беше вече известно. Даже я бяхме открили.

— Как?

— Ами нали сме детективска агенция. Това ни е работата. Но според Сантяго тя също е излъгала относно случилото се тогава. Затова решихме че прекият разговор няма да свърши работа.

— Тогава пробутахте дневниците. — Да.

— Откъде получихте информация, за да ги съставите?

— Не знам.

— След това нареждате на Лони Бъргър да я следи.

Тя не си дава труд да отговори.

— Нещо друго? — питам аз.

— Няма друго. Всъщност това, че разбрахте всичко, ме облекчава в известен смисъл. Нямах никакви проблеми, докато ви смятах за убиец. А сега цялата работа се размириса.

Ставам на крака.

— Може да ви призова като свидетел.

— Нищо няма да кажа.

— Да бе — съгласявам се аз, — все това чувам.

Лорън Мюз разработва семейство Перес.

В самото начало се натъква на странни неща. Оказва се, че барът е тяхна собственост. Онзи, в който Коуп разговаря с бащата. Това й се вижда интригуващо. Те са семейство на бедни имигранти, а изведнъж се оказват собственици на верига с оценка над четири милиона долара. Разбира се, ако човек започне с капитал от почти милион преди двайсет години, дори ако само разумно инвестира, сумата би изглеждала логична.

Мюз се пита какво може да извлече от всичко това, когато телефонът звънва. Вдига слушалката и я затисва между ухото и рамото си.

— Мюз на телефона.