Харлан Коубън - Гората

От друга страна, макар и така млада и красива, тя не може да се класира до Люси и аз си давам ясно сметка за това. Този извод ми се нрави. Залавям се за него. При мисълта за Люси през лицето ми преминава странна усмивка. Дишането ми се забързва леко. Винаги ставаше така едно време. Ето че става и сега. Иди я разбери любовта.

— Така се радвам, че се обадихте — започва Рая.

— И аз се радвам.

Рая докосва бузата ми с устни. От нея се разнася едва доловимо ухание на лавандула. Насочваме се към едно сепаре в бистрото. Поразителна фреска, изобразяваща обядващи хора в естествена големина, рисувана от щерката на собственика, заема цяла една стена. Всички нарисувани очи сякаш ни гледат. Нашето сепаре е последно в редицата, разположено е под гигантски стенен часовник. Редовен посетител съм на бистро „Джанис“ вече четири години. Досега не съм видял нито един път този часовник да показва точното време. Шегичка на собственика, предполагам.

Настаняваме се. Рая ме дарява с най-ефектната си ослепителна усмивка. С мисъл за Люси парирам ефекта от нея.

— И така — казвам аз, — вие значи сте частен детектив.

Заобикалките няма да свършат работа в дадения случай. Не разполагам нито с време, нито с търпение за тази цел. Доразвивам мисълта си, като й отнемем възможността да отрече.

— Работите в НДКТ, Нюарк, щат Ню Джърси. С индийския ресторант нямате никаква връзка. Трябваше да го разбера още когато жената там не можа да се сети коя сте.

Усмивката й трепва, но запазва киловатите си. Тя свива рамене.

— Как ме изчислихте?

— Ще ви кажа по-късно. Каква част от казаното от вас бе лъжа?

— Не голяма.

— Ще продължите ли с версията, че не знаете кой е Маноло Сантяго?

— Тази част отговаря на истината. Не знаех, че е Джил Перес, преди вие да ми го кажете.

Това ме обърква.

— Как се запознахте с него в действителност?

Тя се обляга назад и кръстосва ръце.

— Не съм длъжна да разговарям с вас, нали знаете? Това си е работа между мен и адвоката, който ме нае.

— Ако Дженрът ви е наел посредством Морт или Флеър, можете да се позовете на подобен аргумент. Обаче има един проблем. Вие разработвате мен. Не съществува никакъв начин да свържете Джил Перес със случая Дженрът-Маранц.

Тя не казва нищо.

— И след като никакви скрупули не ви пречат да правите това, аз пък ще се заема с вас. Допускам, че не е трябвало да бъдете разкрита. Няма нужда и в НДКТ да разберат, че сте. Аз помагам на вас, вие на мен. Танто за танто. Може и вие да добавите някое клише.

Това я развеселява.

— Срещнах го на улицата. Точно както ви го описах.

— Но не случайно.

— Не, не случайно. Задачата ми беше да се сближа с него.

— Защо точно с него?

Джо, собственикът на бистро „Джанис“ — това е името на неговата съпруга и главен готвач, — изниква край масата. Представям го. Той целува ръка. Аз се мръщя насреща му. Той отминава.

— Твърдеше, че разполага с информация за вас.

— Нещо не връзвам. Значи Джил Перес идва в агенцията…

— За нас той бе Маноло Сантяго.

— Добре де, Маноло Сантяго се изтъпанва пред вас и заявява, че разполага с компромати за мен.

— Компромат е малко пресилено, Пол.

— Наричайте ме прокурор Коупланд — отвръщам аз. — Значи такава е вашата задача. Да изровите нещо уличаващо за мен. За да ме принудите да се откажа от делото.

Тя не отговаря, а и не е нужно.

— При това положение няма как да се позовете на професионалната тайна в отношенията доверител-довереник и затова ще говорите с мен. Защото Флеър никога не би допуснал клиентът му да прибегне до това. Дори Морт, който си е тъпанар, не е изпаднал дотам. Е. Дж. Дженрът ви е наел на своя глава всичките.

— Нямам право да говоря по въпроса. Пък и честно казано, няма как да го знам. Аз съм оперативен агент — не преговарям с клиенти.

Пет пари не давам за вътрешните правила на агенцията й, но думите й сякаш подкрепят моята теза.

— И така, Маноло Сантяго пристига при вас с твърдението, че разполага с информация за мен. После какво?

— Той не каза от какъв характер е тази информация. Прави се на недостъпен. Иска пари. При това много.

— И вие съобщавате на Дженрът.

Тя свива рамене.

— И Дженрът е готов да плати. Започнете оттук.

— Ние поискахме доказателства. Маноло започва да дрънка, че трябвало да уточни някои подробности. Но важното е друго. Вече го бяхме проучили и знаехме, че името е фалшиво. Знаехме обаче и това, че той разполага с нещо голямо. Даже огромно.

— Като например?