Патриша Корнуел - Хищник

Беше среден на ръст, с тесни рамене и елегантно тяло. Имаше тъмноруса коса и синьо-сиви очи. Беше доста красив, с нюанс на изтънченост.

— Не мисля, че съм виждал друг такъв „Харли“ — каза той, като заобиколи мотора.

— Карате ли? — попита тя.

— Не. Не си падам по опасни занимания.

— Вие сигурно сте Фред. — Луси стисна ръката му. — Може ли да вляза?

Тя го последва по мраморния под на фоайето до хола, който гледаше към тесен мътен канал.

— Искате да говорим за мама и Хелън? Да не би да сте открили нещо?

Каза го с тон, който човек би очаквал да чуе в такъв момент. Не беше просто любопитен или изплашен. В очите му се четеше болка и очакване, един слаб лъч надежда.

— Фред — каза тя, — аз не съм от шерифския отдел на окръг Броуърд. Имам институция с частни следователи и лаборатории и ни помолиха за помощ.

— Значи сте се представили с фалшиви документи на портала — каза той, като очите му вече гледаха недружелюбно. — Това не е много хубаво. Обзалагам се, че вие ми се обадихте по телефона да ми продадете абонамент за „Хералд“. За да проверите дали съм вкъщи.

— Прав сте и в двата случая.

— И очаквате да говоря с вас?

— Съжалявам — каза Луси. — Но е твърде дълго за обяснение по интеркома.

— Какво се е случило, че отново проявявате интерес? Защо сега?

— Опасявам се, че аз трябва да задавам въпросите.

— Чичо Сам те сочи с пръст и казва „Искам твоите цитруси!“.

Доктор Селф направи драматична пауза. Тя изглеждаше уверена и спокойна в своя кожен стол в студиото на „Да поговорим“. В тази част от шоуто нямаше гости. Не й бяха нужни. Върху масата до стола й имаше телефон и камерата я улавяше под различен ъгъл, докато натискаше бутоните и казваше: „Аз съм доктор Селф. В ефир сте.“

— Какво ще кажете? — продължи тя. — Погазва ли американското Министерство на земеделието правата ни по четвъртата поправка?

Това беше лесна примамка и тя с нетърпение очакваше да се нахвърли върху първия наивник, който позвънеше. Погледна бегло монитора и остана доволна, че ъгълът и светлината я улавяха много добре.

— Точно така е — чу се в ефир гласът на обадилия се наивник.

— Как се казвахте? Санди?

— Да, аз…

— Спри, преди да сечеш, Санди?

— А, какво…

— Чичо Сам с брадва? Не е ли това битуващият образ в обществото?

— Мамят ни. Това е конспирация.

— Така мислите, значи? Добрият стар чичо Сам поваля всичките ви дървета. Едно след друго.

Тя погледна право в обектива, а продуцентът й се усмихваше.

— Тия копелета нахлуха в двора ми без позволение и докато се усетя, всичките ми дървета…

— Къде живеете, Санди?

— Купър Сити. Не виня хората, които искат да ги застрелят или насъскват своите кучета срещу тях…

— Ето какво ще ви кажа, Санди — и тя се наведе напред, а камерата я даде в едър план. — Вие, обикновените хора, не обръщате внимание на фактите. Направихте ли събрание? Писахте ли на своя конгресмен? Направихте ли си труда да зададете пряко въпросите, които ви вълнуват, и да се замислите, че може би, повтарям, може би, обясненията, дадени от Министерството на земеделието, имат смисъл?

Това беше нейният стил, да заема противоположната на събеседника позиция. Запазената й марка.

— Вижте сега, това за ураганите е… нали се сещате — изропта наивникът и доктор Селф подозираше, че не остава дълго до псувните.

— Не, не се сещам — изимитира го тя. — Няма за какво да се сещам. Истината е — и тя се обърна с лице към камерата, — че миналата есен имахме четири големи урагана, а факт е, че цитрусовата мана е бактериално заболяване, което се пренася по вятъра. След рекламите ще се занимаем с реалностите на тази страшна болест и ще поговорим за това с един специален гост. Останете с мен.

— Край — каза един от операторите.

Доктор Селф се пресегна за бутилката с вода. Отпи със сламка, за да не си размаже червилото, и зачака гримьорът да се появи, за да напудри челото и носа й, а когато това стана, нямаше търпение да го отпрати.

— Добре, достатъчно — каза тя и вдигна ръка, за да разкара гримьора. — Върви добре — обърна се към продуцента.

— Мисля, че в следващата част трябва да се фокусираме върху психологичната страна на проблема. Затова хората те слушат, Мерилин. Не заради политиката, а заради проблемите, които имат с гаджетата си, с шефовете, с родителите.

— Нямам нужда от поучения.

— Не исках да…

— Виж какво, това, което прави моите предавания уникални, е преплитането на актуалните събития с нашите емоционални реакции.