Патриша Корнуел - Хищник

— Това ще ти донесе главоболие като от Хадес — рече жената с черното палто, а гласът й бе дрезгав, съблазнителен и пълен с тайни.

— Много по-чиста е от обикновения алкохол — отвърна Луси. — Отдавна не бях чувала някой да казва „Хадес“. Повечето хора, които познавам, използват „ад“.

— Най-много ме е боляла глава от „Маргарита“ — продължи жената, докато отпиваше от своя коктейл „Космополитън“, който изглеждаше отровно розов в чашата за шампанско. — И не вярвам в ада.

— Ще повярваш, ако продължаваш да пиеш тази гадост — рече Луси, а в огледалото зад бара видя как входната врата отново се отвори и бурята навя вътре сняг.

Вятърът, който духаше откъм залива, звучеше като плющене на коприна, напомняше й на копринени чорапи, които, се веят на простор, макар никога да не беше виждала копринени чорапи на простор. Не можеше да не забележи копринените чорапи на жената, защото високите бар-столове и късите поли не са много безопасна комбинация, освен ако не си в бар, където мъжете се интересуват само един от друг, а в Провинстаун това обикновено беше така.

— Още един, Стиви? — попита Бъди и Луси вече знаеше името й.

— Не — отвърна Луси вместо нея. — Нека опита от моето.

— Ще опитам, каквото и да е — отвърна Стиви. — Мисля, че съм те виждала в „Пайд“ и във „Виксън“ да танцуваш с различни хора.

— Аз не танцувам.

— Виждала съм те. Човек не може да не те забележи.

— Често ли идваш тук? — попита Луси, а беше сигурна, че не е виждала Стиви нито в „Пайд“, нито във „Виксън“, нито в който и да е друг клуб или ресторант в Провинстаун.

Стиви наблюдаваше Бъди, който наля още една текила, остави бутилката на бара и отиде да обслужи друг клиент.

— За пръв път съм тук — обърна се тя към Луси. — Правя си подарък за Свети Валентин, една седмица в Провинстаун.

— Посред зима?

— Доколкото знам, Свети Валентин е все през зимата. Това е любимият ми празник.

— Не е точно празник. Тази седмица идвам тук всяка вечер и не съм те виждала.

— Ти какво, да не си барова полиция? — усмихна се Стиви и така настоятелно погледна Луси в очите, че й подейства.

Нещо в нея трепна. „Не — помисли си тя. — Не пак“.

— Може би не идвам тук само нощем като теб — рече Стиви, протягайки се за бутилката текила, при което леко се отърка в ръката на Луси.

Трепетът се засили. Стиви заразглежда цветния етикет на бутилката, после бавно я остави отново на бара като през цялото време тялото й се докосваше до Луси. Трепетът стана още по-силен.

— „Cuervo“? Какво й е толкова специалното на „Cuervo“? — попита Стиви.

— Откъде знаеш кога идвам?

Опитваше се да се отърве от трепета по тялото си.

— Просто предполагам. Имаш вид на нощна птица — каза Стиви. — Косата ти е естествено червена, нали? Малко махагон с тъмно червено. Боядисаната коса не изглежда така. И не винаги си я носила дълга като сега.

— Ти да не си някоя психарка?

Трепетът беше вече непоносим. Не успяваше да се отърве от него.

— Просто предполагам — рече Стиви със своя съблазнителен глас. — Е, не ми каза. Какво й е толкова специалното на „Cuervo“?

— „Cuervo Reserva de la Familia“. Името говори достатъчно.

— Това вече е нещо. Изглежда днес ми е нощта за първи преживявания. — Стиви нежно докосна Луси по ръката и я задържа за кратко. — За пръв път съм в Провинстаун. За пръв път пия стопроцентова текила по трийсет долара чашата.

Луси се зачуди откъде знае, че чашата струва тридесет долара. За новак при текилата Стиви знаеше доста.

— Май ще пийна още една — подвикна тя към Бъди — Налей малко повечко този път. Разпусни се заради мен.

Бъди се усмихна, докато й наливаше питието, и след още две чаши Стиви се облегна на Луси, прошепвайки в ухото й:

— Имаш ли нещо?

— Какво например? — попита Луси, като се постара да прозвучи искрено.

Текилата беше подкладила трепета и нямаше отърване от него.

— Знаеш какво — промълви Стиви тихо, като дъхът й галеше ухото на Луси, а гръдта й се опираше в ръката й. — Нещо за пушене. Нещо, което си заслужава.

— Защо мислиш, че имам такива неща?

— Просто предполагам.

— Много си добра в това.

— Тук можеш да се снабдиш навсякъде. Виждала съм те.

Луси беше купила стока миналата нощ, знаеше точно къде да го прави — във „Виксън“, където не танцуваше. Не си спомняше да е видяла Стиви. Нямаше много хора, както обикновено по това време на годината. Щеше да я забележи. Би забелязала навсякъде, сред многолюдна тълпа или на оживена улица.

— Може би ти си баровата полиция — рече Луси.