Тери Пратчет - Морт

— МОМЧЕ, ИМАШ ЛИ БАГАЖ?

— Да — каза Морт и тогава си спомни. — Само че май го забравих в магазина. Тате, забравихме торбата с дрехите в магазина!

— Вече са го затворили — каза Лизек. — Магазините не работят в Новогодишния Ден на Прасетата. Ще трябва да се върнеш там чак вдругиден… всъщност вече утре.

— ТОВА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ — каза Смърт. — ТРЪГВАМЕ ВЕДНАГА. СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ МНОГО СКОРО ТУК ЩЕ МИ СЕ ОТВОРИ РАБОТА.

— Надявам се скоро да наминете и да ни видите — каза Лизек. Имаше вид на човек, който се бори с мислите си.

— Не мисля, че идеята е добра — каза Морт.

— Е, довиждане, момчето ми — каза Лизек. — Изпълнявай каквото ти кажат, разбрано ли е? И… простете, сър, вие имате ли син?

Смърт го изгледа леко изненадан.

— НЕ — отвърна той, — НЯМАМ СИНОВЕ.

— Искам да кажа на момчето си няколко последни думи, ако не възразявате.

— ТОГАВА АЗ ЩЕ СЕ ПОГРИЖА ЗА КОНЯ — каза Смърт, с повече такт от обикновено.

Лизек прегърна сина си през раменете, с известна трудност, предвид разликата във височините, и го поведе нежно през площада.

— Морт, знаеш ли какво ми каза чичо ти Хамеш за чирашкия бизнес? — прошепна той.

— Какво?

— Ами, той ми каза и това — сподели старецът. — Каза, че не е нечувано калфата да наследи занаята на майстора си. Какво ще кажеш за това, а?

— Ъ. Не съм сигурен — каза Морт.

— Струва си да се замислиш — каза Лизек.

— Аз си мисля за това, тате.

— Много от младите момчета тръгват оттук, казва Хамеш. Гледат да станат полезни, гледат да се харесат на майстора и… така де, ако в семейството има дъщери… Господин, а… а, спомена ли господинът нещо за дъщери?

— Кой господин? — попита Морт.

— Господин… новият ти господар.

— О, той ли! Не, струва ми се, не — каза бавно Морт. — Мисля, че не е от тези, дето се женят.

— Много будни младежи си оправят бъдещето с една венчавка — каза Лизек.

— Така ли?

— Морт, ти май въобще не ме слушаш.

— Какво?

Лизек спря рязко на заледените павета и завъртя момчето към себе си.

— Ще трябва наистина да се постараеш повече — каза той. — Не разбираш ли това, момче? Ако ще се захващаш с нещо на този свят, ще трябва добре да слушаш. Аз съм ти баща и аз ти го казвам.

Морт сведе очи и погледна баща си в лицето. Искаше да му каже много неща: искаше да му каже колко много го обича, колко е разтревожен; искаше да го попита какво наистина си мисли, че е видял и чул току-що. Искаше да му обясни, че се чувства като човек, стъпил върху къртичина, която впоследствие се е оказала вулкан. Искаше да го попита какво точно означава „венчавка“. Това, което каза обаче, беше:

— Да. Благодаря. Време е да тръгвам. Ще се опитам да ти пиша.

— Все някой ще мине да ни го прочете — каза Лизек. — Сбогом, Морт.

Издуха си носа.

— Сбогом, тате. Ще дойда да ви видя някой път — каза Морт.

Смърт се прокашля тактично, макар че то прозвуча като пукот на дървена подпора в древноегипетска гробница, пълна със скарабеи.

— ВРЕМЕ Е ДА ТРЪГВАМЕ — каза той. — КАЧВАЙ СЕ, МОРТ.

Морт се изкатери отзад на украсеното със сребро седло, докато Смърт се навеждаше, за да се ръкува с Лизек.

— БЛАГОДАРЯ ВИ — каза той.

— Момчето е с добро сърце — каза Лизек. — Малко е отнесен, това е. Нали всички никога сме били млади.

Смърт обмисли последното.

— НЕ — каза той. — НЕ БИХ КАЗАЛ.

Хвана поводите, обърна коня и го насочи по пътя към Ръба. Кацнал зад гърба на загърнатата в черно наметало фигура, Морт махна отчаяно. Лизек махна в отговор. И когато конят с двамата ездачи изчезна от погледа му, свали ръката си и я загледа. Ръкостискането… беше му се сторило някак странно. Но, някакси, вече не можеше да си спомни защо.

Морт слушаше тропота на конските копита по калдъръма. После, щом стигна до пътя, той премина в топуркане по отъпканата земя, а после — после нямаше вече нищо.

Погледна надолу и видя земята да се разстила под тях, а наоколо нощта бе гравирана със сребриста лунна светлина. Ако изпаднеше от коня, щеше да удари единствено въздух.

Удвои сили и стисна седлото.

Тогава Смърт каза:

— ГЛАДЕН ЛИ СИ, МОМЧЕ?

— Да, сър. — Думите изскочиха направо от стомаха му, без намесата на мозъка.

Смърт кимна и обузда коня. Той застина в пространството; величествената кръгла панорама на Диска проблясваше под него. Тук и там някой град светеше в оранжев пламък, а топлите морета в близост до Ръба леко фосфоресцираха. В някои тесни долини уловената дневна светлина на Диска, която е бавна и малко тежка 2 2 На практика, на Диска всичко се движи по-бързо от светлината, която е мързелива и укротена, за разлика от обикновената. Единственото нещо, за което се знае, че се движа по-бързо от обикновената светлина, според философа Ли Тин Мазника, е монархията. Той разсъждавал така: не може да има повече от един крал едновременно, а традицията изисква плътност на царуванията, така че, когато някой крал умре, приемането на престола от престолонаследника трябва да стане мигновено. Можем да допуснем, теоретизира той, че съществуват някакви елементарни частици — кралцони, или може би кралицони, с помощта на които протича този процес, но, разбира се, понякога приемането на престола пропада, ако насред полета си, те се ударят о античастица или републикон. Амбициозните му планове да използва откритието си за разпращане на съобщения, като използва умерени мъчения на някой дребен крал, с цел той да модулира сигнала, не бяха доразвити докрай, защото точно тогава барът затвори. , бавно се издигаше във вид на сребриста пара.