Тери Пратчет - Пирамиди

— Не, ужасно е, че хората остаряват, просто като си вървят!

— Не съм сигурен за това. Може да се разходиш назад до времето когато си бил на осемнадесет. Или да се размотаеш напред и да видиш как ще изглеждаш на седемдесет. Да можеш да пътуваш в широчина, обаче, това е номерът.

Птагонал се усмихна и много бавно се килна напред право в обяда си, част от който избяга навреме 25 25 Той грешеше. Природата се отвращава от аномалии в измеренията и прилежно ги отделя настрана, за да не безпокоят хората. Всъщност Природата се отвращава от доста неща, включително празни пространства, кораби наречени „Мария Селесте“, както и от патронници на стругове. .

Тепик усети, че философската врява около него леко е утихнала. Загледа се в тълпата, докато откри Ибид.

— Няма да се получи — каза философът. — Тиранинът няма да се вслуша в нас. Нито пък народът ще ни последва. Освен това — той погледна към Антифон — не сме на едно мнение по този въпрос.

— На проклетите тсортянци трябва да им се даде урок — натърти Антифон. — Няма място за две основни сили на този континент. Освен това са прекалено злопаметни, и то само защото откраднахме царицата им. Младостта не може да се спре, любовта винаги печели…

Кополимер се пробуди.

— Всичко си разбрал погрешно — промълви спокойно — Великата война започна, защото те откраднаха нашата царица. Как се казваше — лицето, което прати хиляди камили в галоп, започваше с А или Т…

— Те ли направиха това? — кресна Антифон. — Проклетници!

— Сравнително сигурен съм.

Тепик клюмна и се обърна към Ендос Слушателя. Той продължаваше да яде обяда си с вида на човек, решен да запази стомаха си активен.

— Ендос?

Слушателят постави ножа и вилицата си внимателно от двете страни на чинията си.

— Да?

— Те наистина са побъркани, нали? — попита Тепик уморено.

— Това е изключително интересно. Моля, продължавай.

Ендос срамежливо бръкна под тогата си и извади оттам парченце пергамент, което внимателно бутна към Тепик.

— Какво е това?

— Сметката — отвърна Ендос. — Пет минути Внимателно Слушане. Повечето от клиентите ми имат месечни сметки, но разбрах, че вие ще ни напускате утре сутрин?

Тепик се отказа. Стана от масата и излезе в студената градина, разположена около цитаделата на Ефеб. Бели мраморни статуи на древни ефебци, заети с героични дела без дрехи, изпъкваха сред зеленината, а тук-там имаше и статуи на ефебски богове. Трудно се различаваха. Тепик знаеше, че Диос има приготвени тежки думи за ефебците, защото боговете им приличат на хора. Ако са с вид на обикновени хора, нима хората ще знаят как да се отнасят с тях?

На Тепик му допадаше идеята. Според легендите ефебските богове бяха съвсем като хората, с изключение на това, че използваха божествеността си да вършат неща, за които на хората им липсва дързост. Един от любимите им трикове е, спомни си Тепик, да се превръщат в животно, за да спечелят вниманието на издигнати ефебски жени. А един от тях, според мълвата, се бе превърнал в златен душ в преследване на избраницата си. Всичко това повдигаше интересни въпроси относно типичния нощен живот в съвременен Ефеб.

Тепик намери Птраци седнала на тревата под една топола. Хранеше костенурката. Той огледа подозрително животинчето, в случай че е някой бог, който пробва късмета си. Не приличаше много на бог. Ако беше бог, определено бе невероятно добър актьор.

Птраци хранеше костенурката с лист маруля.

— Мила малка костенурка — промълви тя и вдигна поглед. — А, ти ли си.

— Не изпусна много — увери я Тепик и се отпусна на тревата. — Те са сбирщина маниаци. Когато си тръгвах, чупеха чинии.

— Това е традиционния завършек на ефебска трапеза — обясни Птраци. Тепик се замисли.

— Защо не го правят преди да ядат?

— И след това вероятно ще танцуват под звуците на бурзуки — добави тя. — Мисля, че е някакъв вид куче.

Тепик седеше, отпуснал глава в ръцете си.

— Трябва да призная, че доста добре говориш ефебски.

— Мерси.

— С лек акцент, разбира се.

— Езиците бяха част от квалификацията ми. А баба ми твърдеше, че лек чуждестранен акцент би бил още по-привлекателен.

— Нас ни учеха същото — промълви Тепик. — Убиецът винаги трябва да има лек чуждестранен вид, без значение къде се намира. Доста ме бива в тази част — добави горчиво.

Птраци започна да му разтрива врата.

— Отидох до пристанището — сподели тя. — Там са онези неща, дето приличат на салове, нали се сещаш, камилите на моретата…