Тери Пратчет - Пирамиди

Един от философите твърдеше, че макар истината да е красота, то красотата не винаги е истина, вследствие на което бе избухнала малка битка. Ендос внимателно слушаше.

Тепик се премести край масата при Птагонал, който си седеше във вечната си тъга и понастоящем подозрително наблюдаваше повърхността на една пица.

Тепик надзърна над рамото му.

— Ролята на слушателите никога не е била достатъчно ценена. Добре известно е обаче, че повечето хора изобщо не слушат. Просто използват времето, докато някой друг говори, за да измислят какво ще кажат след това. Истинските Слушатели винаги са били уважавани в устните култури, както и ценени поради голямата им рядкост. Бардове и поети се намират под път и над път, но добрият Слушател трудно може да се открие или поне трудно може да се открие повторно.

— Стори ми се, че нещо помръдна там вътре.

— Аха — изфъфли геометърът, докато със зъби изваждаше тапата на поредната амфора. — Мистериозният млад мъж в черно от изгубеното царство.

— Надявах се, че ще ми помогнете отново да си го намеря. Чух, че имате доста нетрадиционно мислене тук в Ефеб.

— Все някога трябваше да се случи — Птагонал извади пергел от сгъвката на робата си и внимателно измери ПИ-цата. — Мислиш ли, че е константа? Много депресиращо понятие.

— Извинете?

— Диаметърът е в определено съотношение с обиколката, както ти е известно. Би трябвало да се вмества три пъти. Би сметнал, че е така, нали? Но наистина ли е така? Не. Три цяло едно четири едно и сума ти други числа. Нямат край проклетниците. Знаеш ли колко ме нервира това?

— Предполагам, че те нервира изключително много — отвърна любезно Тепик.

— Правилно. Това ми подсказва, че Създателят е използвал неуместен вид окръжности. Та това дори не е правилно число! Имам предвид, три цяло и пет щеше да е приемливо. Или три цяло и три. Така би изглеждало правилно.

Той погледна навъсено към ПИ-цата.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но казахте, че все някога трябвало да се случи?

— Какво? — попита Птагонал и от дълбините на мрачното си настроение добави: — ПИ!

— Какво трябвало да се случи?

— Не можеш да се бъзикаш с геометрията, приятелче. ПИ-рамиди ли? Опасни неща. Само неприятности. Искам да кажа — Птагонал протегна несигурно ръка към чашата си с вино, — докога мислеха, че могат да строят все по-големи ПИ-рамиди? Искам да кажа, откъде си мислят, че идва цялата тази енергия? Искам да кажа — той хлъцна — нали си бил там? Някога да си забелязал колко бавно се живее там?

— Да — Тепик бе напълно съгласен.

— Това е защото времето е изсмукано, ясно ли ти е? ПИ-рамиди. А те трябва да го изсмучат и изсияят. Сияние, така го наричат. И си мислят, че изглежда красиво. Това, което ПИ-рамидите изгарят, е собственото им време!

— Знам само, че въздухът се усеща, сякаш е бил сварен в чорап. И нищо всъщност не се променя, въпреки че не остава непрекъснато едно и също.

— Правилно. Причината е, че това е минало време. Използват миналото време отново и отново. ПИ-рамидите изсмукват цялото ново време. И ако не ги оставиш да изсияят събраната енергия… — Той помълча. — Предполагам, че ще се изниже през, таковата, през някой процеп. В пространството.

— Бях там преди царството да… ъ-ъ, да си отиде. Стори ми се, че видях как голямата пирамида помръдва.

— Ето го отговора, значи. Сигурно е изместила измеренията с деветдесет градуса — постанови Птагонал със сигурност, каквато има само напълно пиян човек.

— Искаш да кажеш, дължина е височината, а височина е ширината?

Птагонал поклати треперещ пръст.

— Не, не, не. Дължината е височина, а височината е широчината, а широчината е дълбочина, а дълбочината — той се оригна — е време. Другото измерение, нали знаеш? Четири са си копеленцата. Времето е един от тях. На деветдесет от ония нещица спрямо останалите три. Градуса имам предвид. Обаче… обаче то не може да съществува в този свят по такъв начин, та мястото трябва да се е чупило навън за малко, разбираш ли? Иначе хората щяха да остаряват с всяка крачка направена встрани — той погледна към дълбините на чашата си. — А на всеки рожден ден ще остаряваш с една миля.

Тепик го изгледа ужасен.

— Ето ти го времето и пространството — продължи Птагонал. — Ако не внимаваш, можеш да ги усучеш навсякъде. Три цяло едно четири едно. Как би кръстил подобно число?

— Звучи ужасно.

— Правилно, мътните го взели. Някъде — Птагонал започна да се клатушка на мястото си — някъде някой е построил Вселена със сносна достойна стойност — геометърът погледна безизразно към ПИцата на масата — на ПИ. Не някое проклето число, което никога няма край, какво…