Тери Пратчет - Пирамиди

„Не е толкова зле — каза си. — Справял си се и с по-лоши случаи. Централната фасада на Патрицианския дворец миналата зима например, когато всички улуци бяха прелели и стените се бяха покрили с плътна ледена корица. Това не е повече от 3, може би 3.2 точки. Ти и старото приятелче Чиди имахте навика да се катерите по такива стени, вместо да се разхождате по улицата, разликата е само въпрос на перспектива.“

Перспектива. Хвърли бегъл поглед надолу — двайсетина метра безкрайност. Леснотия, старче, стегни се. На стената дясното му стъпало напипа място с олющена мазилка, в което върховете на пръстите му се вкопаха по силата на едва доловима инструкция от страна на ума му, който сега бе прекалено крехък, за да може да проявява нещо повече от далечен интерес към събитията.

Пое си дъх, напрегна се и после отпусна ръка към колана си, грабна една кама и я заби между тухлите до себе си преди гравитационната сила да проумее какво става. Спря за миг задъхан и изчака гравитацията отново да изгуби интерес към него, после изви тялото си настрани и опита същата маневра още веднъж.

Там долу един от пекарите разказваше виц, подтикващ към размисъл, и избърса парченце мазилка от ухото си. Докато колегите му пекари се смееха, Тепик се изправи на лунната светлина, като балансираше върху две резенчета клатчианска стомана и внимателно плъзна длани нагоре по стената към прозореца, чийто перваз бе краткототрайното му спасение.

Беше здраво залостен. Сигурно щеше да го отвори с един здрав удар, само че това щеше да стане по същото време, когато ударът му го отхвърли назад в празния въздух. Тепик отново въздъхна и с премерените движения на часовникар измъкна диамантения си пергел от торбичката му и провлачи бавно нежен кръг върху прашното стъкло…

— Ти си го носи — каза Чидър. — Такива са правилата тука.

Тепик погледна сандъка си. Любопитна идея.

— У дома си имаме хора, които правят това — отвърна той. — Евнусите и прочее.

— Да си беше взел някой от тях.

— Пътуването не им понася — каза Тепик. Всъщност непреклонно бе отказал всякакви предложения да си вземе малка свита за компания и Диос се бе цупил дни наред. Не това е начинът, по който член на царската династия трябва да тръгне по света, бе му заявил. Тепик си остана непоколебим. Беше напълно убеден, че от наемните убийци не се очаква да си вършат работата, придружавани от прислужнички и икономи. Сега обаче тази идея не беше за пренебрегване. Експериментално повдигна сандъка и успя да го закрепи на раменете си.

— Значи твоите хора са доста богати, а? — попита Чидър, като се шляеше покрай него. Тепик се замисли по този въпрос:

— Не, всъщност не са. Основно отглеждат пъпеши и чесън и такива работи. И стоят по улиците и крещят „ура“.

— За родителите си ли говориш? — Чидър беше озадачен.

— O, за тях ли? Не, баща ми е фараон. Майка ми май е наложница.

— Аз пък си мислех, че това е някакъв зеленчук.

— Не ми се вярва. Никога не сме обсъждали този въпрос. Както и да е, тя умря, когато бях малък.

— Колко ужасно — ведро каза Чидър.

— Отишла да поплува на лунна светлина в нещо, което се оказало крокодил.

Тепик вежливо се опита да не се засегне от реакцията на момчето.

— Баща ми е в търговията — отбеляза Чидър на минаване под арката на входа.

— Колко вълнуващо — подобаващо отвърна Тепик. Почувства се доста поотпаднал от всичките тези нови преживявания и добави: — Никога не съм ходил в Търговията, но научавам, че хората там са прекрасни.

През следващите час-два Чидър, който кротко се шляеше из битието, като че вече всичко му е минало през главата, запозна Тепик с всички тайнства на спалните помещения, класните стаи и водопровода. Остави водопровода на последно място по редица причини.

— Ама съвсем никакъв? — попита го.

— Имаме кофи и други подобни неща — неопределено поясни Тепик — и множество слуги.

— Малко е старомодничко това твое царство, а?

Тепик кимна в съгласие:

— Заради пирамидите е. Всичките пари отиват в тях.

— Мисля, че трябва да са скъпички.

— Не особено. Направени са само от камък. — Тепик въздъхна. — Имаме много камък и пясък. Камък и пясък. Много си ги имаме. Ако някога ти потрябва камък и пясък — ние сме хората, които ще ти свършим работа. Все още избягваме да изплащаме дядовата, но тя не е много голяма. Само три камери.

Тепик се извърна и погледна през прозореца — отново се бяха върнали в общежитието.

— Цялото царство е задлъжняло — тихо продължи той. — Искам да кажа, че дори и дълговете ни са в дълг. Затова съм тук всъщност. Някой в домакинството трябва да изкарва някакви пари. Един принц от царско потекло не може повече да се шляе и само да изпълнява декоративни функции. Длъжен е да излезе и да се захване с обществено полезна дейност.