Тери Пратчет - Музика на душата

Съществуват хората на деня и създанията на нощта.

И важно е да се има предвид, че създанията на нощта не са просто хората на деня, които са останали до късно, защото си мислят, че това ги прави хладнокръвни и интересни. Нужно е много повече от тежък грим и бледо изражение на лицето, за да прекрачиш границата.

Наследствеността може да помогне, разбира се.

Гарванът беше пораснал във вечно ронещата се, обвита в бръшлян Кула на Изкуствата, стърчаща над Невидимия Университет в далечния Анкх-Морпорк. Гарваните по природа са интелигентни птици, а магическото просмукване, което притежава склонността да увеличава нещата, беше свършило останалото.

Беше без име. Животните по принцип не се тормозят с такива неща.

Магьосникът, който си мислеше, че птицата му принадлежи, му викаше Куот 5 5 Quoth — казвам, продумвам. (ост., англ.) — Бел.пр. , но това беше само поради факта, че нямаше никакво чувство за хумор, и като повечето хора без чувство за хумор, се гордееше с чувството за хумор, което той наистина не притежаваше.

Гарванът долетя обратно до магьосническия дом, шмугна се през отворения прозорец и зае мястото си върху черепа.

— Горкото дете — рече.

— Ето ти тебе съдба — каза черепът.

— Не я виня, че се опитва да бъде нормална. Като се знае всичко останало.

— Да — отвърна черепът. — Офейкай, докато си още глава, това е, което мога да кажа.

Собственикът на един хамбар в Анкх-Морпорк имаше малък проблем. Смърт на Плъховете чуваше далечното джавкане на териерите. Щеше да е тежка нощ.

Би било твърде трудно да се опишат мисловните процеси на Смърт на Плъховете, а още по-малко човек можеше да бъде сигурен, че такива съществуват. Имаше чувството, че не трябваше да намесва гарвана, но хората отдават такова голямо значение на думите.

Плъховете не мислят в перспектива, освен в най-общи линии. В най-общи линии, той беше много, много обезпокоен. Не беше очаквал да се сблъска и с образованието.

Сюзън прекара следващата сутрин без необходимостта да става несъществуваща. Географията се състоеше от флората на Равнините Сто, 6 6 Зеле. основният експорт на Равнините Сто, 7 7 Зеле. и фауната на Равнините Сто 8 8 Всяко нещо, което можеше да яде зеле и нямаше нищо против да няма никакви приятели. .

Щом веднъж успееше да събере общия знаменател, ставаше елементарно. Девойчетата трябваше да оцветят някаква карта. Това предполагаше много зелено. Обядът се състоеше от Пръстите на Мъртвец и Пудинг от Очни Ябълки, здравословен баласт за следобедните занятия, т.е. Спорт.

Това беше сферата на Желязната Лили, за която се носеха слухове, че се бръсне и че вдига гири със зъби, и насърчителните викове на която, докато вилнееше насам-натам по тъч линията, бяха от рода на: „Хванете някоя топка бе, размекнати чавки такива!“

Госпожица Батс и госпожица Делкрос си държаха прозорците затворени в следобедите, когато имаше спортни игри. Госпожица Батс яростно четеше логика, а госпожица Делкрос, облечена според собствените си представи в тога, правеше ритмична гимнастика в салона.

Сюзън изненадваше хората с това, че е добра в спорта. Поне в някакъв спорт. Хокей, игра на топка и с топка и бухалка, определено. Всяка игра, която предполагаше да хване пръчка в ръка и да замахне с нея, без никакво съмнение. Гледката на Сюзън, приближаваща се към целта с премерен поглед, караше всяка една вратарка да изгуби напълно вяра в защитния си екип и да се просне по очи на земята, точно в мига, когато топката прелиташе с бръмчене на височината на кръста.

Това беше само още едно доказателство за тоталната глупост на останалата част от човечеството, ако питаха Сюзън, защото, макар че съвсем явно тя беше една от най-добрите играчки на училището, никога не я включваха в отборите. Даже и дебелите момичета с пъпки ги избираха преди нея. Беше толкова вбесяващо нелогично, а тя никога не можеше да разбере защо.

Беше обяснила на другите момичета колко е добра, беше им демонстрирала и уменията си и им беше изтъкнала колко са глупави, че не я избират. Поради някаква подлудяваща я причина като че ли нямаше никакъв ефект.

Вместо това този следобед тя отиде на официална разходка. Беше приемлива алтернатива, стига момичетата да ходеха групово. Обикновено отиваха в града и си купуваха вмирисана риба и пържени картофки от един неприятно ароматен магазин на Уличката на Трите Рози; госпожица Батс считаше пържената храна за нездравословна, и следователно тя купуваше вън от училището при всеки възможен случай.