Тери Пратчет - Дядо Прас

Ето ви го и проблема с началото. Когато си имате работа с окултните селения, настроени съвсем не като вас към времето, случва се следствието да ви се стовари на главата малко преди причината.

Отнякъде се разнесе едва доловим за обикновения слух звън на малки сребърни камбанки.

Докато Архиканцлерът напомняше на подчинените си кой командва парада, Сюзън Сто-Хелит седеше в леглото си и четеше на свещи.

По прозорците се изписваха картинки от скреж.

Много й харесваха тези вечери. Успееше ли веднъж да приспи децата, можеше да разполага с времето си, защото госпожа Гейтър трепереше от самата мисъл да дава нареждания на гувернантката, макар да й плащаше надницата.

Е, не че Сюзън придаваше особено значение на заплатата. За нея беше важно, че се издържа сама и има истинска работа. А да бъдеш гувернантка си е тежък труд… Притесни се само веднъж, когато нейните работодатели откриха, че всъщност е херцогиня. Госпожа Гейтър дотогава се придържаше към убеждението, че висшето съсловие е предопределено да безделничи. Сюзън едва й внуши да не се кланя, когато се разминават в коридора.

Някакво неясно движение я накара да се обърне.

Пламъчетата на свещите се стелеха успоредно на пода, сякаш в стаята бушуваше ураган. Завесите се издуваха като платна на кораб, а прозорецът се отвори с трясък.

Но нямаше дори повей. Поне не в този свят.

Червено кълбо… Остър дъх на сняг… Илюзиите на сетивата изчезнаха, а вместо тях останаха…

— Зъби?! — изсъска Сюзън. — Пак ли зъби?!

Тя стисна клепачи. Когато погледна отново, прозорецът беше плътно затворен. Знаеше си. А свещите невинно струяха пламъчетата си нагоре. О, пак ли! Само не това! Нали мина толкова време? И всичко потръгна добре…

— Шюжън?

Извърна се. Пред отворената врата стоеше малка боса фигурка по нощница. Сюзън въздъхна.

— Какво има, Туайла?

— Щрахувам ше от шудовището в мажето. Ще ме шхрушка.

Гувернантката решително затвори книгата и размаха показалец.

— Туайла, какво ти обяснявах за глупавото желание да се преструваш на бебе?

— Ами каза ми да не говоря така — промърмори момиченцето. — фъфленето било тежко провинение, достойно за бой с пръчки. Била съм го правела, за да привличам вниманието.

— Добре, радвам се, че си запомнила. А кое е чудовището този път?

— Ами онова голямото и кошматото шъш… — показалецът се вдигна към тавана — …със седем ръчища.

— Как не му омръзна! Ох, да вървим.

Тя стана от леглото и се наметна с халата. Опитваше се да бъде напълно невъзмутима пред детето. „Значи се връщат…“ Не я притесняваше чудовището в мазето, то беше част от всекидневната й работа. Боеше се обаче, че отново ще започне да си спомня бъдещето.

Тя поклати глава. Колкото и надалеч да бягаш, все настигаш себе си.

Поне с чудовищата се справяше лесно. Бързо им хвана цаката. В движение грабна тежкия ръжен от стойката до камината и тръгна надолу по задната стълба, следвана от Туайла.

Семейство Гейтър имаше гости за вечеря. Откъм трапезарията се чуваха приглушени гласове. Двете тъкмо се промъкваха на пръсти, когато вратата се отвори и ги заля жълтеникава светлина, а някой възкликна:

— Брей, че чудо — тук има момиче по нощница с ръжен в ръката!

Няколко силуета позасенчиха светлината, но успя да види разтревоженото лице на госпожа Гейтър.

— Извинете, Сюзън, но… какво възнамерявате да правите?

— Госпожо, Туайла ми каза, че се страхува от чудовището в мазето.

— И вие ще го натупате с ръжена, а? — подсмихна се друг от гостите.

Откъм отворената врата лъхаше на бренди и пури.

— Да — нехайно потвърди Сюзън.

— Това е нашата гувернантка — побърза да я представи госпожа Гейтър. — Вече ви говорих за нея.

Израженията на надничащите лица се промениха до леко насмешлива почит.

— И пребива чудовища за лека нощ, тъй ли? — промърмори първият глас.

— Ами много хитро го е измислила — намеси се вторият. — Малката си е втълпила, че в мазето се крие чудовище, значи слизаш долу, удряш здраво с ръжена по стените и всичко е наред. Има ум в главата тази млада дама. Съвременни методи на възпитание.

— Това ли ще правите? — пожела да се увери изнервената госпожа Гейтър.

— Разбира се, госпожо — смирено отвърна Сюзън.

— Ей, самият Йо ми е свидетел, че си струва да видиш как млада дама претрепва чудовище! — възторжено се провикна първият мъж.

В коридора нахлуха шумолене на коприна и облаци дим от пури. Сюзън въздъхна и продължи към мазето, а Туайла седна на едно по-горно стъпало и обгърна с ръце коленете си.