Тери Пратчет - Шовинист

— Освен това, че се е опитал да убие клачианец? Разследването продължава.

— А бе, Ваймс, вие взимате ли насериозно тази работа?

— Назначил съм най-добрите си мъже за това разследване, сър. — „Кой изглежда притеснен?“ — Сержант Колън и ефрейтор Нобс. — „Кой изглежда облекчен?“ — Полицаи с опит. Опора на Стражата.

— Колън и Нобс? — повтори Патрицият. — Наистина ли?

— Да, сър.

Погледите им се срещнаха за миг.

— Ваймс, до нас достигат някои много заплашителни сигнали.

— Какво да кажа, сър? Видях някого на кулата, затичах се, някой пусна стрела по принца, след което аз намерих този човек в подножието на кулата, съвсем очевидно умрял, със счупения лък до себе си и голямо количество нападала зидария. Бурята предишната нощ вероятно е охлабила стените. Не мога да сътворя факти, които не съществуват, сър.

Керът наблюдаваше лицата около масата. Oбщото впечатление беше на облекчение.

— Самотен стрелец — подхвана Ветинари. — Идиот, който е имал зъб някому. Самоекзекутирал се е при опит за изпълнение на екзекуция. И, разбира се, доблестната намеса на нашата Стража вероятно е била единственото нещо, което е предотвратило фаталния изстрел.

— Доблестната намеса ли? — усъмни се Дауни. — Знам само, че капитан Керът се затича към официалните гости, и видях как Ваймс побягна към кулата, но, честно казано, странното ви поведение преди това, Ваймс…

— …което е без значение в момента — прекъсна го Ветинари и отново повиши леко глас, сякаш докладваше някому. — Ако Командир Ваймс не беше забавил шествието, онази отрепка е щяла да получи възможност за много по-точен изстрел. А при създалото се положение човекът се е паникьосал. Да… принцът вероятно ще приеме това обяснение.

— Принцът? — попита Ваймс. — Но нещастникът е…

— Брат му.

— А-а. Добрият брат, така ли?

— Благодаря ви, — каза Патрицият. — Благодаря и на вас, господа. Не ме оставяйте да ви задържам повече. O, Ваймс… само две думи. Не вие, капитан Керът. Убеден съм, че някой някъде извършва престъпление, с което да се заемете.

Ваймс продължи да гледа втренчено в далечната стена, докато стаята бавно се изпразваше. Ветинари се изправи и доближи прозореца.

— Странни дни настанаха.

— Сър.

— Разбрах например, че днес след обяд капитан Керът е стоял на покрива на Операта и е стрелял с лък по посока на парка.

— Много способен момък, сър.

— Бих могъл да допусна, че разстоянието между сградата на Операта и мишената му е същото, видите ли, каквото е между върха на кулата Барбикан и мястото, където принцът беше улучен.

— Представете си само, сър!

Ветинари въздъхна:

— Защо правите това?

— Странна работа, сър, но Керът тъкмо оня ден ми разправяше, че всъщност все още имало в сила закон, според който всеки гражданин е задължен да се упражнява в стрелба с лък по един час на ден. Законът е бил наложен през 1356 година и никога не е бил…

— Знаеш ли защо отпратих капитан Керът преди малко?

— Не бих могъл да отговоря, сър…

— Капитан Керът е почтен млад мъж.

— Да, сър.

— И знаеш ли, че той получава тик всеки път, когато те чуе да изричаш лъжа?

— Наистина ли? Проклятие!

— Не бих понесъл горкото му лице да се гърчи в конвулсии през цялото време!

— Много добре премислено от ваша страна, сър.

— Къде е стоял вторият стрелец, Ваймс?

„Проклятие!“

— Втори стрелец ли, сър?

— Мечтал ли си някога да станеш актьор?

„Да, в момента, в който разбрах накъде биеш с въпросите си.“

— Не, сър.

— Жалко. Убеден съм, че актьорската професия е загубила един голям талант в твое лице. Доколкото си спомням, спомена, че убиецът е поставил обратно дъските на прозореца след себе си.

— Да, сър.

— _Заковал_ ги е след себе си?

„Ха сега, де…“

— Да, сър.

— От външната страна?

„Проклятие!“

— Да, сър.

— Това ще да е бил един несъмнено способен самотен стрелец.

Ваймс не се и опита да коментира. Ветинари се облегна, приближи дългите си сухи пръсти към устните си и погледна Ваймс над тях.

— Наистина ли Колън и Нобс разследват този случай?

— Да, сър.

— И ако те попитам защо, ще се правиш ли, че не разбираш въпроса ми?

Челото на Ваймс се сбърчи в искрено изумление.

— Сър?

— Ако произнесеш това „Сър?“ още веднъж с този глупав тон, Ваймс, кълна се, че ще си имаш проблеми.

— Те са добри полицаи, сър.

— Това е хубаво, но някои хора биха ги определили като нямащи въображение, мързеливи, туткави и… как да се изразя?… обладани от вродена предразположеност да приемат първото възможно обяснение, което се изпречи пред тях, и след това да се скатаят някъде за по една цигара на спокойствие. Определена липса на въображение. Способност да губят опора под краката си, ако паважът е хлъзгав. Склонност към прибързани изводи.