Тери Пратчет - Шовинист

— Значи как по-точно те са различни от нас, в такъв случай? — попита Ноби. — Щото и някои от нашите свещеници са…

— Надявам се, че не си престанал да бъдеш патриот — студено произнесе Колън.

— Не, разбира се, че не. Просто питах. Разбира се, ясно ми е, че техните са много по-лоши от нашите, защото са чужденци и всичко останало.

— И разбира се, те са побъркани на тема война — допълни Колън. — Злонравни бандити с извити мечове.

— Искаш да кажеш, че… те злонамерено атакуват, докато страхливо бягат в мига, когато са опитали вкуса на студената стомана?

Ноби имаше коварно добра памет за детайлите.

— Както ти казах — не може да им се вярва. И пърдят страшно след ядене.

— Е… И ТИ правиш така, сержант.

— Да, но аз не се опитвам да бъда учтив, Ноби.

— Наистина, много е добре, че те има наблизо да обясняваш нещата, сержант. Удивително е колко много неща знаеш.

— И аз самият се чудя на себе си понякога — отговори скромно Колън.

Художникът се облегна назад, за да се наслади на работата си. Те чуха как издаде кратък сърцераздирателен вопъл и едновременно кимнаха с удовлетворение.

Както Керът вече знаеше, преговорите за освобождаване на заложници са усукана работа. Главното е да не се насилват нещата. Трябва да се изчака, докато другата страна бъде готова да преговаря.

Така че той си уплътняваше времето, седнал зад една преобърната карета, която полицаите използваха като щит срещу случайните стрели, и пишеше писмо до дома. Това беше упражнение, изискващо много чумерене, дъвкане на молива и малко от това, което Командир Ваймс наричаше „балистичен подход към правописа и пунктуацията“.

„Скапи Маму и Тате,

Надявам се, че това писмо ви заварва в добро здраве, както съм и аз също. Благодаря ви за големия колет с джуджешки хляб, дето ми изпратихте и го спуделих с останалите джуджета от Стражата и те казаха, че бил по-добър дори от този на Желязнокор («Двойно наточен») и нищо не може да се сравни с вкуса на домашната филийка хляб, така че благодаря ти маму.

Нещата с бандата, дето ви бях разправял, вървят добре, но Командир Ваймс не е доволен, аз му казах, че те са добри мумчета дълбоко в сърцата си и че ще помогне ако изучат пътищата на дивата природа и той каза ха те вече ги знаят и в това е цялата беда. Но ми даде 5 долара да им купя футболна топка, което доказва, че дълбоко в себе си е загрижен за тях.

Имаме многу нови лица в Стражата, което е добре при този прублем с Клач, всичко изглежда ужасно Заплетено, чувствам, че това е като мида преди буря и няма грежка.

Аз сега трябва да сваршвам, защото някакви обирджии са влезли в магазина за диаманти на Вортин и са взели ефрейтор Ангуа за заложник. Страхувам се, че може да стане ужасна кървава баня, така че

Оставам,

Вш Обичен Син,

Керът Айрънфаундърсън (Капитан)

пс Ще пиша утре пак“

Керът сгъна прилежно писмото и го мушна под нагръдника си.

— Смятам, че им дадохме достатъчно време да обмислят предложението ни. Какво имаме нататък в списъка?

Полицай Шу се порови в мърлява папка и измъкна следващия лист.

— Стигнахме до откраднати пенита от слепи просяци — започна той. — O, не, това наистина е добро…

Керът взе листа в една ръка и мегафона — в другата. Внимателно подаде глава над ръба на каретата.

— Добро утро, отново! — каза лъчезарно. — Намерихме още една страница! Кражбата на бижутерия от…

— Да! Да! Ние го направихме! — изкрещя глас от вътрешността на сградата.

— Наистина ли? А аз дори още не съм казал какво е то.

— Няма значение, ние го направихме! Сега може ли да излезем оттука, моля?

Друг звук се прокрадна през гласа на говорещия — нещо като ниско продължително ръмжене.

— Мисля, че трябва да знаете какво точно сте откраднали — каза Керът.

— Ами-и-и… пръстени? Златни пръстени?

— Съжалявам, не са посочени пръстени.

— Перлена огърлица? Да, това беше…

— Става по-топло, но — не.

— Обици?

— Аха, доближаваме се — окуражително подхвърли Керът.

— Корона, така ли? Може би диадема?

Керът се отпусна до полицая.

— Тук пише тиара, Редж, можем ли да приемем?… — Той се изправи. — Готови сме да приемем „диадема“. Много добре.

Той погледна отново надолу към полицай Шу.

— Това е в реда на нещата, нали, Редж? Не е прилагане на полицейско насилие и бруталност?

— Няма как да е, капитане. Те разбиха магазина, те взеха заложник…

— Надявам се да си прав…

— _Моля те! Не! Добро момче! Легни!_

— Изглежда сме точно навреме, сър — каза Редж Шу, като надничаше иззад ръба на каретата. — Можем да ги обвиним във всичко с изключение на нападението в Хайд Парк…