Тери Пратчет - Последният континент

В една магическа библиотека от книгите изтича информация, те се учат една от друга…

— Вече налитат на всекиго, щом прекрачи прага! — завайка се Деканът. — Когато Библиотекарят не е тук, никой не може да ги обуздае!

— Ама това е университет! — изсумтя Ридкъли. — Задължително е да си имаме библиотека! Налага го добрият вкус. В какво ще се превърнем, ако изобщо не влизаме в Библиотеката?

— В студенти — промърмори начумерено Старшият дискусионен наставник.

— Ха, помня аз студентските години! — подсмихна се Лекторът по съвременни руни. — Дъртият Суолът ни поведе на експедиция с надеждата да открием Изгубената читалня. Бродихме три седмици, накрая си изядохме и собствените ботуши.

— Поне намерихте ли я? — осведоми се Деканът.

— Не, обаче попаднахме на останките от експедицията, потеглила предната учебна година.

— И какво направихте?

— Изядохме и техните ботуши.

Иззад вратата се разнесе тежко пляскане като от корици в кожена подвързия.

— Вътре има доста зли инкунабули — напомни Старшият дискусионен наставник. — Като нищо откъсват ръката заедно с рамото.

— Е, поне не разбират от дръжки на врати — помъчи се да разсее напрежението Деканът.

— А, разбират, стига да има и някоя със заглавие „Дръжки на врати за начинаещи“ — възрази Старшият наставник. — Нали се четат една друга?

Архиканцлерът се озърна към Пондър.

— Стибънс, възможно ли е да има и такава книга?

— Сър, според теорията за Б-пространството на практика е неизбежно.

Магьосниците като един отстъпиха още малко.

— Тази щуротия не може да се точи до безкрай — заяви Ридкъли. — Трябва да излекуваме Библиотекаря. Щом болестта му е магическа, все ще изнамерим и някакъв магически лек, нали?

— Муструм, предлагаш твърде опасно средство — охлади го Деканът. — Той целият в момента е пълен хаос от несъвместими магически влияния. Невъзможно е да предвидим как ще му подейства още малко магия. И без това темпоралната му жлеза 5 5 Магьосниците са убедени в съществуването на темпоралната жлеза, макар дори най-упоритият алхимик да не е открил досега къде точно е разположена в тялото. В момента е популярна хипотезата, че тя съществува в безтелесен вид — нещо като безплътен апендикс. Тази жлеза би трябвало да е наясно колко сте стари и да е толкова податлива на магическо въздействие, че да функционира и обратно, като поглъща нормалното отделяне на хормона хрононин. Според алхимиците тя е ключът към безсмъртието, но нали те твърдят същото за портокаловия сок, коравия хляб и собствената ви урина? Пък и алхимиците са всеизвестни с готовността дори да си отрежат главите, ако им внушите, че така поне мъничко ще си удължат живота. се е развихрила. Ако добавим и нещо друго… Не се знае какво ще стане.

— Ще видим какво ще стане — сопна му се Архиканцлерът. — Нуждаем се от свободен достъп до Библиотеката. Декане, правим това за учебното заведение, към което всички принадлежим. А Невидимият университет е по-важен от отделния човек…

— … човекоподобно…

— Благодаря. Отнася се и за човекоподобните. Не бива да забравяме, че „аз“ е една от най-кратките думи в речника.

Вратата се разтресе от поредния свиреп удар.

— Всъщност — подхвърли Старшият дискусионен наставник — думата „ти“ не е по-дълга.

— Разбира се, имам избор — продължи Ридкъли, пуснал заяждането покрай ушите си като поредния досаден фонов шум. — Бих могъл да назнача друг библиотекар… И трябва да е някой от по-старшите, който се ориентира добре тук… Хм, чие ли име първо ще изплува от паметта ми? Декане?

— Добре де, добре! — озъби се набелязаната жертва. — Прави каквото искаш! Сякаш не е така всеки път!

— Ъ-ъ… Сър, не ни е по силите да осъществим предложението ви — обади се Пондър.

— Нима? — вдигна вежди Ридкъли. — Май се пишеш доброволец да поизбършеш праха от рафтовете с книги?

— Сър, наистина е немислимо да му въздействаме с магия. Защото първо ни предстои да решим един ужасен проблем.

— Господин Стибънс, всеки проблем всъщност е скрита възможност за напредък.

— Напълно вярно, сър. И ние ще постигнем напредък, ако първо научим името на Библиотекаря.

Другите магьосници замърмориха одобрително.

— Право е момчето — вметна Лекторът по съвременни руни. — Как ще променим вида на магьосник, като не му знаем името?

— Ха, всички го наричаме Библиотекаря — ухили се Архиканцлерът.

— Сър, това е само название на длъжността му.