Тери Пратчет - Истината

Господин Лале застана пред закрита картина и отмести плата.

— Да ме …ат, ама това е от …ания Леонард Куирмски. Виждал съм снимка. «Жена с пор». Нарисувал я малко след напускането на Генуа, когато се повлиял от …ания Каравати. Погледни я само тая негова работа с …аната четка! Виж как очертанията на ръката насочват …аното око към центъра на картината! Взри се по-внимателно в прекрасния пейзаж, който се вижда през …ания прозорец. А не ти ли се струва, че муцунката на …ания пор сякаш те следи, като ходиш из стаята? На това му викам аз …ан гений и точка. Хич не ме е срам да си кажа, че ако бях сам в …аната стая, щях да се облея в …ани сълзи.

— Хубавичка е.

— _Хубавичка ли?!_ — възкликна господин Лале, отчаян от художествения усет на партньора си.

Премести се при статуята до вратата и се вторачи напрегнато, после лекичко плъзна пръсти по мрамора.

— А бе, знаех си аз! Това си е …ан Сколпини! Хващам се на бас. Ама не съм я виждал в каталозите. И са я оставили в празна къща, дето всеки …аняк може да влезе и да я отмъкне!

— Това място се охранява добре. Не видя ли печатите на входа?

— Ха, на ония гилдии ли? Сбирщина …ани аматьори. Можем да се развъртим из тая дупка като горещ нож из буца масло, ясно ти е. Аматьори, ходещи камънаци, дребни градински украшения и говорещи трупове… Направо можем да го схрускаме тоя град.

Господин Шиш си замълча. И през неговия ум бяха минавали подобни впечатления, но за разлика от колегата си не допускаше действието веднага да последва онова, което му замества мисленето.

Фирмата наистина не се бе развихряла в Анкх-Морпорк досега. Господин Шиш се бе постарал да стоят настрана, защото имаше достатъчно други градове, а инстинктът за оцеляване му подсказваше, че Голямото уахуни 2 2 Уахуни е най-редкият и най-смрадливият зеленчук в света, познавачите много го ценят (защото не са склонни да оценят нещо евтино и общодостъпно). Голямото уахуни пък е жаргонно име на Анкх-Морпорк, макар че това е несправедливо спрямо зеленчука. може да почака. Разработваше своя План, откакто срещна господин Лале и установи, че собствената му изобретателност, съчетана с неизчерпаемия гняв на партньора, вещае бъдещи успехи. Развиваше бизнеса в Генуа, Псевдополис, Куирм — по-малки и лесни за обработка градове в сравнение с Анкх-Морпорк, макар че напоследък все повече заприличваха на него.

Прозря, че напредваха бързо, защото всички наоколо рано или късно се размекваха. Например онези от тролската Брекчия. Щом проправиха маршрутите за трафик на «скалотръс» и «скалорез» чак до Юбервалд и ликвидираха конкурентните кланове, троловете се отпуснаха. Вместо като достойни тонове те се държаха като лордове. Все същото навсякъде — старите корави банди постигаха някакво особено равновесие с обществото и се превръщаха в по-своеобразни бизнесмени. Наемаха по-малко мускуляги, затова пък търсеха услугите на икономи. И когато изпаднеха в затруднение, когато имаха нужда от надарени с остър ум мускули… Новата фирма беше насреща, готова да помогне.

Господин Шиш размишляваше, че един ден ще настъпи времето на новото поколение, което се е отърсило от оковите на традицията. Времето на хората, които причиняват събитията. Например господин Лале, около когото непрекъснато се случваше нещо.

— Ей, я погледни тая …ана работа! — тъкмо възклицаваше господин Лале, дърпайки покривалото от следващата картина. — Уж е подписана от Гогли, ама е …ан фалшификат. Виж как пада светлината тук. Ами листата на това дърво? Ако …аният Гогли ги е рисувал, значи е държал четката с …ания си крак. Сигурно я е намацал някой от …аните му ученици.

Когато дойдоха за пръв път в града само да огледат нещата, господин Шиш бе придружавал из художествените галерии господин Лале, от чийто нос изскачаха облачета прах против кучешки бълхи. Партньорът му настоя да го просвети, но посещенията им се оказаха още по-потресаващо преживяване за уредниците на галериите.

Господин Лале проявяваше към изкуството инстинкта, който толкова му липсваше във въпроса с дрогите. Изкихваше пудра захар и оглеждаше с кръвясалите си очи нервно сочените му поставки с миниатюри от слонова кост.

Господин Шиш слушаше с мълчаливо възхищение как колегата му описва красноречиво и подробно разликите между старите фалшификати на слонова кост, които все пак съдържали кости, макар и от други животни, и съвременните измишльотини на …аните джуджета, които забърквали рафинирано масло, варовик и «Накълски спирт».