Тери Пратчет - Пощоряване

— Освен за Сенките, сър. За там са пет пенса, поради въоръжената охрана — обясни Грош.

— О-кей. Много добре. Мисля, че ще стане работата… — Олян вдигна поглед към г-н Помпа, който стоеше като истукан в ъгъла. — Г-н Помпа, ще бъдете ли така добър да идете до „Пръча и отвеса“ на улица „Квачка с пиленца“ и да поискате от кръчмаря „кутията на г-н Робинсън“? Той може да Ви поиска един долар. И докато сте там, наблизо има една печатница, Тиймър и Спулс. Оставете им бележка, че Генералният началник на Пощите би желал да обсъди с тях особено голяма поръчка.

— Тиймър и Спулс ли? Много са скъпи, сър — намеси се Грош. — Та те правят всичките онея префърцунени документи за банките.

— Ама ще ти се отели вола да ги фалшифицираш, от мен да знаете — отбеляза Олян. — Е, така са ми казвали — добави той припряно. — Водни знаци, специални втъкани в хартията нишки, всички трикове. Както и да е. Значи маркировки за по едно пени и за по пет пенса… ами пощата до другите градове по колко е?

— Пет пенса до Сто Лат — отговори Грош. — Десет или петнадесет до останалите. И, хъ-хъ, три долара чак до Генуа. Тея обаче отдавна сме ги отписали.

— Значи ще ни трябва еднодоларова маркировка. — Олян почна да драска нещо на парче хартия.

— Еднодоларова! Че кой ли ш’купи такава? — учуди се Грош.

— Всеки, който поиска да пусне писмо до Генуа — отговори спокойно Олян. — Ще си купят по три такива. Обаче засега ще смъкна цената до един долар.

— Как така един долар? Ам’че дотам има хиляди мили! — втрещи се Грош.

— Ъхъ. Не звучи ли като далавера?

Грош изглеждаше разкъсан между екзалтацията и отчаянието:

— Ама ние сме само шепа стари мъже, сър! Бая са жилави те, от мен да знаете, ама… нал’ казват, че трябва да проходиш преди да тръгнеш да бягаш, сър!

— Не! — Олян тропна с юмрук по масата. — Да не съм те чул повече да казваш това, Контроливър! Никога! Бягай преди да проходиш. Лети преди да пропълзиш! Давай само напред! Мислиш си, че можем да се опитаме да докараме прилична пощенска служба в града, а? Аз пък мисля, че трябва да опитаме да носим поща навсякъде по света! Защото ако се наложи да се проваля, бих искал да се проваля наистина грандиозно. Всичко или нищо, г-н Грош!

— Леле-мале, сър! — чак се задъха Грош.

Олян му пусна лъчезарната си слънчева усмивка, която за малко не се отрази от костюма му:

— Да се залавяме на работа, Пощенски Инспектор Грош. Ще ни трябва повече персонал. Много повече персонал. Горе главата, човече. Пощата се завърна!

— Дасър! — викна Грош пиян от ентусиазъм — Ще… ш’ правим нови неща по инт’ресни начини!

— Вече почваш да му хващаш цаката — каза му Олян, завъртайки очи.

Десет минути по-късно Централна Поща прие първата си пратка.

Пратката беше Старши Пощальон Бейтс, цялото му лице в кръв. Донесоха го на импровизирана носилка двама служители на Стражата.

— Намерихме го да скита по улиците в тоя вид, сър — съобщи единият. — Сержант Колън 41 41 Въпреки твърдо установилата се преводаческа традиция реших, че е крайно време да се поправи старата неточност. Университетът на магьосниците в Анкх-Морпорк не е точно Невидим Университет, а е Невиждан Университет. Unseen University, а не Unvisible, както щеше да е „невидим“. — Бел.пр. , сър, на вашите услуги.

— Какво му се е случило? — ужаси се Олян.

Бейтс отвори очи и изгъргори:

— Съжалявам, сър. Аз хич не пусках, ама те ме халосаха по тиквата с нещо тежко!

— Скочиха му няколко главорези — обясни сержант Колън. — Освен това му хвърлиха торбата в реката.

— Често ли се случва това на пощальоните? — смути се Олян. — А пък аз си мислих… О не!

Следващият болезнено бавен пристигащ беше Старши Пощальон Аджи, провлачил единия си крак, защото за него се беше закачил един булдог.

— Съж’лявам за това, сър — рече той куцукайки. — Комай официалният ми панталон стана на дрипи. Е, зашеметих го аз, копелето мръсно, с торбата ми, сър, ама те лесно не пускат.

Булдогът беше затворил очи, като че си мислеше за нещо друго.

— Е, добре че поне си имаш твойта броня… — промълви Олян.

— Не уцели верния крак, сър. Ама няма д’ се тревожите, сър. Аз съм си нат’рално непробиваем в джонгълната област. Поради белеговата ми обвивка, сър, ам’че на нея можеш д’ си палиш кибрита. Да, ама Джими Тропс е загазил. На едно дърво в Хайде-де Парк.

Олян фон Ментелик крачеше нагоре по Пазарна Улица, а на лицето му се четеше мрачна решителност. Прозорците на Сдружението на Големите още си бяха заковани с дъски, на които се беше отложил нов слой графити. Освен това боята на вратата беше овъглена и напукана.