Тери Пратчет - Пощоряване

Във фактически останалия без гълъби гълъбарник беше тъпкано. Макар че винаги остава някой гълъб, готов да се шмугне през жиците и да те клъвне. Гледаше ги от един ъгъл с безумни очички, а гените му си спомняха времето, когато е бил гигантско влечуго и е могъл да разпердушини тея маймунски синове с едно щракване със зъби. Навсякъде се въргаляха разглобени машинарии.

— Г-ца Миличкова ли ви каза за мен? — попита Олян.

— Тя каза, че не си пълен задник — сподели Неизяснения Адриан.

— Което от нея си е похвала — уточни Здравомислещия Алекс.

— И още каза, че си толкова крив, че можеш да минеш странично през тирбушон — допълни Неизяснения Адриан. — Но като го казваше, се усмихваше.

— Това не е задължително да е добре — забеляза Олян. — Откъде я познавате?

— Работихме с брат й — каза Лудия Ал. — По кулите Модел 2.

Олян слушаше. Беше цял нов свят.

Здравомислещия Алекс и Лудия Ал бяха ветерани в щракалковия бизнес. Още малко и щяха да станат четири години оттогава. Когато консорциумът взе властта, те бяха изхвърлени от Голямата Магистрална в същия ден, в който Неизяснения Адриан беше изхвърлен от комина на Гилдията на Алхимиците, в техния случай защото си казаха каквото им беше на душата за новото ръководство, а в неговия, защото не беше достатъчно бърз, когато мензурата забълбука.

Накрая всичките се хванаха на работа във Втората Магистрална Линия. Дори вложиха пари в нея. Както и мнозина други. В нея имаше всевъзможни подобрения, беше по-евтина за експлоатация, в нея имаше от пиле мляко, от муха каймак и различни други забележителни продукти от още половин дузина хвъркати. И така докато Джон Миличков, който винаги използваше обезопасително въже, свърши в зелевото поле и това беше краят на Втората Магистрална.

Оттогава тримата се хващаха на всякаква работа, достъпна за новите квадратни формички в света на старите кръгли отвори, докато всяка нощ, там горе, кулите святкаха своите послания. Толкова близки, толкова примамливи, толкова… достъпни . Всеки знаеше, че по някакъв мътен, полуразбираем начин Голямата Магистрална беше открадната във всякакъв смисъл освен на думи. Тя беше в ръцете на врага.

Така че те си стъкмиха своя си неформална системка, използваща Голямата Магистрална, без Голямата Магистрална да разбере.

Беше малко като кражба. Всъщност беше си точно като кражба. Фактически си беше кражба. Но нямаше закон срещу нея, защото никой не подозираше, че има такова престъпление, а пък и дали наистина беше кражба, когато никой не си търсеше откраднатото? А и кражба ли беше да крадеш от крадци? Абе изобщо нали всяка собственост е кражба, с изключение на моята.

— Значи сега вие сте, как беше… разбивакери? — провери правилността на изводите си Олян.

— Точно така — подтвърди Лудия Ал. — Защото разбиваме системата.

— Това не е ли малко голословно при условие, че само святкате с разни лампи?

— Да де, ама „светии“ вече беше заето — отбеляза Здравомислещия Алекс.

— Добре, а защо „Димящото Гну“? — попита Олян.

— Това е разбивакерски термин за много бързо съобщение, пуснато през системата — обясни гордо Здравомислещия Алекс.

Олян обмисли това.

— Става — реши накрая той. — И аз да бях екип от трима души, имената на които всичките започват с една и съща буква, и аз щях да си избера точно такова име.

Те си бяха намерили начин за влизане в семафорната система, а именно: през нощта всичките щракалкови кули бяха невидими. Виждаха се само светлините. Освен ако нямаш изключително чувство за посока, единственият начин да разбереш, кой праща съобщението, беше по кода. А инжинерите знаеха купища кодове. Ооо, да, купища.

— Значи си пускате съобщенията безплатно ? — интересуваше се Олян. — И никой ли не забелязва?

В отговор получи три мръснишки усмивки.

— Лесна работа — каза Лудия Ал, — стига да знаеш как.

— А как разбирате, че една кула ще се строши?

— Ние ги счупихме — обясни Здравомислещия Алекс. — Забиваш диференциалния барабан. Трябват им часове да се оправят, защото операторите трябва да…

Олян пропусна остатъка от изречението. Съвсем невинни думи се вихреха в него като парчетии, понесени от потоп, изникващи за малко на повърхността и отчаяно махващи с ръка преди отново да потънат. Различи няколко случая на „така че“ преди да зачезнат и дори „свързва се“ и „контролна верига“, но разбушувалите се многосрични техницизми се надигаха и поглъщаха всичко.