Тери Пратчет - Пощоряване

Мангизов махна с ръка:

— Без спекулация няма капитализация! Колкото до Пощенската Служба, тя е само фокуси и ловкост на ръцете. О, фон Ментелик е пълен с идеи, но си няма нищо друго. Вярно, че направи удар, но няма да му стигне издръжливостта за продължителна борба. И май ще излезе, че даже ни е направил услуга. Вероятно сме се били… малко поотпуснали, леко сме почивали на лаврите си, но сега вече сме си научили урока! Пришпорени от конкуренцията, ние инвестираме няколко стотин хиляди долара…

— Няколко стотин? — изстена Зеленобут.

Мангизов му махна с ръка да млъкне и продължи:

— … няколко стотин хиляди долара в едно амбициозно, старателно обмислено и отварящо нови предизвикателства системно преустройство на цялостната ни организация, като се съсредоточим върху базовите ни компетенции, но същевременно поддържаме пълно и открито сътрудничество с общностите, на които сме горди да служим. Напълно съзнаваме, че енергичните ни усилия да оптимизираме заварената от нас проблемна инфраструктура не са били наистина докрай удовлетворителни и се надяваме и вярваме, че нашите дълбокоценени и лоялни клиенти ще ни разберат в идните месеци, докато работим синергетично с обновената управа в нашата борба за съвършенство. Това е нашата мисия.

Настъпи изпълнена със страхопочитание тишина.

— И така ние отвръщаме на удара — заключи Мангизов.

— Но ти каза нещо за няколко сто…

— Да, казах го — въздъхна Мангизов. — Вярвайте ми. Това е една игра, господа, а добър играч е този, който може да извлече от лошата ситуация предимство. Нима не ви водих добре чак до тук? Малко кеш и правилен подход ще ни докарат и до края на нашия път. Убеден съм, че можете да намерите още малко пари отнякъде, където няма да са толкова нужни.

Това сега вече не беше мълчание, а оттатък мълчанието.

— За какво намекваш? — попита Финтър.

— Злоупотреба, кражба, нарушение на довереността, присвояване на средства… понякога хората са толкова груби. — Мангизов отново разпростря ръце и се усмихна широко и дружелюбно, като слънце разпръскващо буреносни облаци. — Господа! Аз съм човек с разбиране! Парите са създадени да работят, да циркулират, да нарастват, а не да остават заключени в разни сейфове. Горкичкият г-н Конскипръж очевидно тъй и не успя да проумее това. Толкова се тревожеше, бедният. Ние обаче… ние сме бизнесмени. Ние разбираме тези неща, приятели мои.

Той изгледа лицата на мъжете пред него, сега вече знаещи, че са яздили тигър. Допреди седмица и нещо ездата си я биваше. И не беше да не могат да слязат навреме. Можеха си да слязат. Не това беше проблемът. Проблемът беше, че тигърът знаеше къде живеят.

Горкичкият г-н Конскипръж… ами носеха се слухове. Вярно, че бяха напълно безоснователни слухове, защото г-н Грайл беше изключително добър в работата си, когато не бяха намесени гълъби, движеше се като сянка с остри нокти и, макар и да оставяше бледа миризма, тя биваше маскирана от кръвта. За носа на един върколак кръвта заглушаваше всичко. Но слухът все пак се разнасяше из Анкх-Морпорк като миазми от торище.

И на един двама от борда им се стори, че това добросърдечно „приятели мои“ в устата на Гепи Мангизов с всичките му щедри покани, пръскани наляво и надясно бакшиши, с всичките му съвети и шампанско, някак си започваше, с нещо в тембъра и интонацията си, да прилича досущ на израза „приятелче“ в устата на някой тип в тъмна пресечка, предлагащ козметична хирургия със счупена бутилка в замяна на това да не му дадеш никакви пари. От друга страна пък нали бяха оцелели досега. Може пък да си струваше да се последва тигърът до плячката му. По-добре да вървиш по петите на звяра, отколкото да се окажеш негова жертва…

— А сега виждам, че без никакво оправдание ви лишавам от заслужения ви нощен покой — наруши тишината Мангизов. — Лека ви нощ, господа. Спокойно можете да оставите всичко на мен. Игор!

— Да, гошподарю — отзова се иззад гърба му Игор.

— Изпрати господата до вратата и покани г-н Пони.

Мангизов ги гледаше как си тръгват с доволна усмивка, която стана ведра и лъчезарна, когато беше въведен Пони.

Интервюто с инжинера протече така:

— Г-н Пони — започна Мангизов. — За мен е голямо удоволствие да Ви съобщя, че Бордът, впечатлен от всеотдайността и усилния труд, с който допринасяте за общото ни дело, единодушно гласува да се увеличи заплатата Ви на петстотин долара годишно.

Пони просия:

— Много Ви благодаря, сър. Това наистина ще ми дойде…