Тери Пратчет - Пощоряване

— И няма ли как да поускорите нещата? — попита Стоули.

— Г-н Стоули, ще съм страшно бърз, ако се вместя само в девет месеца — пак се съсредоточи Пони. — Ако не искате да затваряте, може и да успея да се справя за година и половина, ако намеря достатъчно мъже и ако сте съгласни да отпуснете достатъчно пари. Обаче всеки ден ще имате аварии. Ще е надбягване на куц крак, сър.

— За девет месеца тоя Фон Ментелик направо ще ни прегази! — възкликна Зеленобут.

— Много съжалявам, сър.

— И колко ще ни струва всичко това? — попита замечтано Мангизов, без да си отваря очите.

— Както и да го въртим, сър, като гледам, май ще са двеста хиляди — заяви Пони.

— Не ставай смешен! За цялата Голяма Магистрална не сме платили толкова! — избухна Зеленобут.

— Да, сър. Но, виждате ли, сър, трябваше да не преставате да правите поддръжка. Клатихте кулите до пълно разбрицване. Пък и онази страшна буря от Сектомври и цялата оная разправия в Юбервалд… Нямах достатъчно личен състав. Не правиш ли поддръжка, малкият дефект скоро става голям. Пращах на господата доклад след доклад, сър. А пък на два пъти ми свивахте бюджета. Да ви кажа, мойте момчета направиха чудеса с…

— Г-н Пони — рече тихичко Мангизов, — доколкото мога да видя, тук имаме случай на културна несъвместимост. Нали няма да възразите да се разходите до кабинета ми, моля? Игор ще Ви направи чаша чай. Благодаря Ви много.

Когато Пони излезе, Зеленобут отбеляза замислено:

— Знаете ли кое най-много ме тревожи сега?

— Казвай — Мангизов скръсти ръце над скъпата си жилетка.

— Г-н Въртел го няма тук.

— Праща ни извиненията си. Казва, че имал някаква важна работа.

— Та ние сме му най-големите клиенти! Какво може да е по-важно от нас? Не, няма го тук, защото не иска да е с нас! Дъртият му бродник има усет за неприятностите и винаги се измъква по терлици щом нещата почнат да се скофтват. Въртел винаги е излизал ухаещ на рози!

— Което поне не вони като обичайния му формалдехид — не се впечатли Мангизов. — Без паника , господа.

— Е, някой май го е ударил на паника — заяде се Стоули. — Само не ми казвай, че оня пожар беше случайност! А? И какво се случи с горкия стар Шишко Конскипръж?

— Успокойте се, приятели, успокойте се — разпери ръце Мангизов. Те не са нищо повече от банкери, помисли си той. Не са ловци, а са само лешояди. Никаква визия си нямат.

Изчака ги, докато пак насядат и го загледат с онзи странен и леко тревожен поглед, характерен за богаташите, когато си мислят, че са в опасност да обеднеят.

— Очаквах нещо такова — сподели им той. — Ветинари иска да ни стресне, това е всичко.

— Гепи, нали знаеш, че ще загазим яко, ако Голямата Магистрална спре — отбеляза Финтър. — Някои от нас имат да… обслужват кредити. Ако Линията не носи приходи, хората ще почнат да… задават въпроси.

Ох, като ми започнат с тези паузи, мислеше си Мангизов. „Присвояване на средства“ е толкова трудна дума.

— Много от нас са се скъсали от работа, за да съберат тези пари — добави Стоули.

Да бе, да погледнете клиентите си в очите може и да ви е било много трудно, помисли си Мангизов. А на глас каза:

— Мисля, че се налага да платим, господа. Мисля, че се налага.

— Двеста хиляди ли? — възкликна Зеленобут. — И от къде си мислиш, че ще намерим толкова пари?

— По-рано ги намерихте — продума Мангизов.

— И какво ще да значи това, моля? — рече Зеленобут с малко повече възмущение, отколкото трябваше.

— Бедният Хрупърт ме посети вечерта преди смъртта си — заразказва Мангизов, студено като две стъпки сняг. — И почна да ми бръщолеви едни, абе всякакви дивотии. Изобщо не си заслужава да ви ги повтарям. Май че беше решил, че някой го преследва. Както и да е, той настоя да ми тикне в ръцете една малка счетоводна книга. Излишно е да ви казвам, че тя е заключена на сигурно място.

Стаята се смълча и мълчанието се задълбочи и нажежи от яростното и трескаво мислене на няколко отчаяни мъже. Всичките те бяха, по собствените им стандарти, почтени мъже, понеже правеха само каквото смятаха, че прави всеки друг, и понеже никога нямаше видимо кръвопролитие, но в този момент те бяха мъже далече в открито заледено море, които тъкмо са чули как ледът се пропуква.

— Сериозно подозирам, че ще ни трябват малко по-малко от двеста хиляди — продължаваше Мангизов. — Пони би бил пълен глупак, ако не си остави пространство за маневриране.

— Ти не ни предупреди за това, Гепи — упрекна го Стоули.