Лоис Бюджолд: Без гравитация

— Ще зависи от нас, предполагам — отвърна трезво Тони. — Това дори е по-страшно от земни с пистолети, знаеш ли? Свобода. Хм — той поклати глава. — Не си я представях така.

Не можеше и дума да става за съня, който бе предложила Йей. Ван Ата не се върна в спалнята си, а отиде в офиса. Не бе влизал там от няколко седмици. Беше полунощ. Секретарката му почиваше. И без това не беше в настроение за други хора.

Двадесет минути той си говори сам в бледата светлина. Реши да прегледа насъбралата се електронна поща. Всичко в офиса му бе отишло по дяволите последните няколко седмици така или иначе. И, разбира се, събитията от последните два дни го бяха объркали окончателно. Може би доза досадно всекидневие щеше достатъчно да го успокои, за да помисли за сън все пак.

Стари бележки, невалидни питания за инструкции, грешни доклади — бараките за четириръки бяха обявени готови за нанасяне при петнадесет процента преразход на бюджета. Ако успееше да хване някакви четириръки, които да постави там. Инструкции от Главния Щаб препокриваха Проект Кей, нежелани съвети за това как да се освободят от различните части…

Ван Ата спря втрещен и върна два прозореца назад. Какво значеше това?

Съобщение: Следзародишни същества с експериментална тъкан. Количество: 1000. Ликвидация: Кремиране по Международните Генетични Стандарти на биолабораторните правила.

Той провери източника на тази заповед. Не, не беше дошла от офиса на Апмад както бе предположил в началото. Идваше от Общото Счетоводство и Контрол на Инвентара, част от дълъг списък, включващ различни лабораторни запаси. Заповедта бе подписана от непознат човек от средно ниво в Общо Счетоводство и Контрол на Инвентара на Земята.

— По дяволите! — възкликна тихо Ван Ата. — Не мисля, че този умник има представа какво представляват четириръките. — Заповедта бе подписана преди няколко седмици.

Той отново прочете въвеждащия параграф.

Шефът на Проекта ще се погрижи той да бъде прекратен с нужната бързина. Незабавното освобождаване на персонал за други задачи е особено наложително. Упълномощавам Ви да отправяте всички необходими временни искания за материали или персонал от близките отделения, нужни Ви да довършите това приключване до 6/1.

След минута устните му се разтеглиха в яростна усмивка. Той внимателно измъкна ценния диск със съобщението, прибра го и тръгна да търси Чалопин. Надяваше се да се наложи да я вдигне от леглото й.

— Не почистихте ли вече там? — напрегнатият глас на Ти изпращя по комуникатора на костюма на Лео.

— Една последна заварка, Ти — отговори Лео. — Проверете онази регулация още веднъж, Тони.

Тони помаха с ръка в знак, че е разбрал и провери с оптическия лазер линията, която електронният лъчев поялник трябваше да следва.

— Чист си, Прамод — извика той и се отмести. Поялникът потегли по пътеката си, заши фланец за последната клема за поддръжка на новото аксиално огледало в корпуса му. Светлината на върха на лъчевия поялник проблесна от червена към зелена, изгасна и Прамод влезе да го изнесе. Боби веднага пристигна да провери заварката със звуков скенер:

— Здрава е, Лео. Ще държи.

— Добре. Почистете и внесете огледалото.

Четириръките се движеха бързо. Само за минути аксиалното огледало бе наместено в подплатените клеми, регулацията бе проверена.

— Добре, а сега да оставим Ти да направи пушечната проба.

— Пушечна проба? — чу се гласът на Ти по комуникатора. — Какво е това? Мислех, че искаш десетпроцентно увеличение на скоростта.

— Това е древен и почитан термин за последната стъпка на всеки технологичен проект — обясни Лео. — Включи го и виж дали пуши.

— Трябваше да предположа — задави се Ти. — Колко научно!

— Последната проба винаги е използването. Но ускорявай бавно, чу ли ме? Направи го внимателно. Имаме си работа с фина дама.

— Казвал си го около осем или десет пъти, Лео. Това по спецификация ли е или не?

— По спецификация. Поне на повърхността. Но вътрешната структура на титана… ами, не е толкова контролирана, както би била при нормално изработване.

— _По_ спецификация ли е или не ? Няма да отведа хиляда души на смърт, дявол да го вземе! Особено, ако и аз съм в това число.

— Всичко е наред — каза Лео през зъби. — Но само… не хуквай веднага с всички сили, а? Заради кръвното ми налягане поне, ако не заради нещо друго.

Ти измърмори нещо. Можеше да е „Върви по дяволите с твоето кръвно“ , но Лео не беше сигурен и не го помоли да повтори.