Лоис Бюджолд - Без гравитация

Авторката би искала да благодари на трима господа, които допринесоха за правилното съотношение между наука и литература в тази книга: на д-р Хенри Бийлщайн за информацията относно космическата физиология и медицина; на Джеймз А. Макмастър, инженер по заваръчна техника; и на Уолас А. Ворек, консултант по технологии на експлозивите. Техническата достоверност дължа на тях; всяка грешка е моя собствена.

Няма думи, с които да изкупя дълга си към д-р Робърт Макмастър, физик, инженер, учител и откривател, за безграничната му помощ. Грешките пак са мои, но аз работя над тях.

Лоис Макмастър Бюджолд

Обсерваторията на орбиталната трансферна станция бе осветена от бляскавите очертания на планетата Родео. Лео Граф усети, че някаква жена го гледа настойчиво от няколко минути. В нея той разпозна един от другите пътници на Скачащия кораб. След малко тя примигна, преглътна и се извърна. Отпусна се върху една от пъстроцветните възглавници в салона и затвори очи. След миг ги отвори и срещна тези на Лео. Сви смутено рамене, а Лео се усмихна съчувствено. Имунизиран срещу прилошаване при космическо пътуване, той се премести и зае мястото й на кристалния наблюдателен портал.

Рехава облачна покривка се завъртя в тънката атмосфера някъде долу, без да скрива безкрайното количество червен пустинен пясък. Родео бе граничен свят, дом единствено за минните и сондажни операции на Галактически Технологии и поддръжката им. Но какво правеше той тук, зачуди се отново Лео. Не се смяташе за експерт по тайните операции.

Планетата излезе от обхват при завъртането на станцията. Лео се премести на друг портал, за да види главината на колелото на станцията. Отбеляза точките на напрежение и се зачуди кога за последно са били лазерно тестувани за скрити дефекти. Гравитацията тук по периферията, където се намираха пътническите места, сякаш беше на половината на земната, дори може би малко по-слаба. Умишлено ли бе намалена, притесняваха ли се от някакви проблеми в устройството?

Той бе тук, за да преподава. Поне така му бяха наредили от Института по Галактически Технологии на Земята. Да преподава качествен контрол на заваряването и строеж в безтегловност. На кого? И защо тук, на края на света? Проектът Кей бе единственото и нищо незначещо име на назначението му.

— Лео Граф?

— Да? — обърна се той.

Беше висок, тъмнокос мъж между тридесет и четиридесет. Строгият му костюм бе на цивилен, но иглата на ревера издаваше принадлежността му към Компанията. Идеалният изпълнителен тип, реши Лео. Ръката, която му протегна, бе гладка и мека:

— Брус Ван Ата.

Закръглената длан на Лео бе бледа и покрита с кафяви петна. Едър и червендалест, той наближаваше четиридесет. По стар навик носеше удобния червен гащеризон на компанията, отчасти, за да се приобщи към работниците, които надзираваше, но най-вече, защото така сутрин не губеше време в мисли какво да облече. „Граф“ — така пишеше на картата върху левия джоб на гърдите му, абсолютна мистерия.

— Добре дошъл на Родео — ухили се Ван Ата.

— Благодаря — усмихна се автоматично Лео.

— Сега аз ръководя проекта Кей и съм твой шеф — подчерта Ван Ата. — Искам да те помоля да ми помогнеш да раздвижим този отдел, да го събудим най-накрая. Ти си като мен, не търпиш тъпаци. Страхотно е, че попадна тук. Опитвам се да развия този отдел и ако успея, ще стана Златното Момче.

— Да ме помолиш? — развесели се, че репутацията му го е изпреварила. — Казаха ми, че ме изпращат тук, за да изнеса в разширен вид курса си по безвредно тестуване.

— Това ли е всичко, което ти казаха? — учуди се Ван Ата. Лео кимна и Ата се засмя. — Предпазливост, предполагам — продължи той и спря да се кикоти. — Приготвили са ти изненада. Аха. Е, няма да я развалям. — Лукавата му усмивка подразни Лео, сякаш някой свойски го сръга в ребрата.

Твърде свойски. „О, дявол го взел, помисли си Лео, този ме познава отнякъде. И си мисли, че и аз го познавам…“ Учтивата усмивка на Лео застина леко объркано. В осемнадесетгодишната си кариера той бе срещал хиляди хора от персонала на Галактически Технологии. Може би скоро Ван Ата щеше да изрече нещо, с което да подскаже откъде точно се познават.

— Според инструкциите д-р Кей е титулуваният ръководител на Проекта — опипа почвата Лео. — Ще го видя ли?

— Стара информация — отбеляза Ван Ата. — Д-р Кей умря миналата година — няколко години преди да бъде пенсиониран. Той бе заместник директор и главен акционер, абсолютно неприкосновен. Но това са празни приказки за минали събития. Аз го изместих. — Ван Ата поклати глава. — Нямам търпение да видя изражението на лицето ти като видиш… Ела. Имам си личен салон в совалката.