Лоис Бюджолд - Сетаганда

— И най-малкото нещо би било от полза.

Така. Най-накрая се бяха задействали. Той потисна дивото си желание да започне да я умолява да изостави всичко и да избягат заедно на Бараяр. Дали би могъл да я изведе тайно от пределите на Сетаганданската империя? Със сигурност подобна задача не би била по-лесна от стоящата в момента пред него. А и как би се отразило върху кариерата му (да не говорим за кариерата на баща му) установяването на избягала сетаганданска хоут-дама и близка роднина на император Флечър Гиайа в Дома Воркосиган? На какви проблеми щеше да се натъкне самият той? Сети се за Троянската война.

И въпреки всичко щеше да му бъде приятно, ако беше направила поне малък опит да го подкупи. Но тя не си беше помръднала пръста в тази насока. За неговия трениран в ИмпСи ум тя изглеждаше пряма до наивност. Когато някой е влюбен дълбоко и безнадеждно, другият трябва поне да прояви учтивостта да забележи…

„Ключовата дума, момчето ми, е безнадеждно. Запомни това.“

Те нямаха общи чувства, нито пък шанс за такива. Нямаха общи цели. Но имаха общ враг. И трябваше да се справят с него.

Райън се изправи. Майлс също стана и попита:

— Гем-полковник Бенин срещна ли се вече с вас? Сигурно знаете, че е натоварен с разследването на смъртта на ба Лура.

— И аз така разбрах. На два пъти искаше среща с мен. Все още не съм дала съгласието си. Той изглежда… упорит.

— Слава Богу. Значи все още имаме възможност да съгласуваме историите си. — Майлс предаде накратко срещата си с Бенин, като особено наблегна върху разговора си с нея. — Трябва да измислим подходящо обяснение и на тази среща. Мисля, че ще се появи отново. Не предполагах, че принц Слайк ще се издаде пред вас толкова бързо.

Райън кимна, отиде до стъклената стена и набързо му обясни онова, което бе обяснявала на принц Гиайа предишния ден.

— Това ще свърши ли работа?

— Чудесно, благодаря ви. Можете да му кажете, че съм ви задавал множество медицински въпроси, свързани… с оправянето на моите физически недъзи Вие сте ми отговорили, че не бихте могли да ми помогнете и че не съм попаднал на подходящото място. Разбирате ли — не се стърпя да добави той, — моята ДНК е съвсем нормална. Всички мои недъзи са с тератогенен характер. Далеч извън вашата сфера на занимания.

По лицето й, винаги красиво и безизразно като маска, сякаш се появиха някакви признаци на чувства. Смутен и объркан, той добави:

— Вие, сетаганданците, обръщате невероятно много внимание на външния вид. Със сигурност сте попадали на лъжлива външност и преди.

„Стига! Веднага млъкни!“

Тя разтвори длан, без да се съгласява или да отрича думите му, и се върна към своя мехур. Разтревожен, без да се доверява повече на езика си, Майлс мълчаливо я последва към изхода.

Излязоха в хладния полумрак. Върху тъмносинята полусфера над тях светеха няколко бледи звезди. На пейката срещу входа на Звездните ясли седяха Миа Маз, посланик Воробьов и гем-полковник Бенин и приятелски разговаряха. Всички погледнаха към Майлс и усмивките на Воробьов и Бенин престанаха да изглеждат толкова любезни. Майлс изпита непреодолимото желание да се обърне и да се скрие в сградата.

Райън очевидно изпита същото, защото промърмори:

— О, вашите хора ви очакват, лорд Воркосиган. Надявам се, че сте научили нещо от посещението си, въпреки че не отговаря на вашите нужди. Е, приятна вечер. — Тя се върна под защитата на Звездните ясли.

„О, целият живот е учене, милейди.“ Майлс залепи приветлива усмивка на лицето си и тръгна по алеята към пейката. Тримата се изправиха, за да го посрещнат. Трапчинките на Миа Маз както винаги бяха на мястото си. Дали само така му се струваше, или дипломатичната любезност на Воробьов беше малко пресилена? Изражението на Бенин беше почти неразгадаемо под грима.

— Здравейте — приветливо се обади Майлс. — О, сър, вие сте ме чакали. Благодаря ви, но нямаше нужда.

Воробьов леко повдигна вежди в иронично несъгласие.

— Била ви е оказана необикновено висока чест, лорд Воркосиган — каза Бенин, като кимна към Звездните ясли.

— Да, хоут Райън е много учтива дама. Надявам се, че не съм й дотегнал с въпросите си.

— И всичките ли ваши въпроси получиха отговор? — попита Бенин. — Вие наистина сте привилегирован.

Нямаше начин да не се забележи горчивата жилка в този коментар, въпреки че тя можеше да се игнорира.

— О, и да, и не. Мястото е невероятно, но се страхувам, че тези технологии не биха помогнали на моите медицински нужди. Май в края на краищата ще се наложи да се замисля за още операции. Не обичам операциите, много са болезнени — почти изстена той.