Лоис Бюджолд - Огледален танц

— Хм — произнесе Майлс, наблюдавайки я как се спуска надолу по тръбния подемник. — Аз се надявах на малко по-ентусиазирана демонстрация на благодарност.

— Имаш още много да учиш — каза Марк спокойно. Докосна бузата, където го беше целунало момичето, и се усмихна.

— Ако мислиш, че това е неблагодарност, опитай с ИмпСи — посъветва го мрачно Майлс. — „Какви са загубите?“

Марк вдигна вежди.

— Цитираш Илян?

— Оо, ти си го срещал?

— Да.

— Бих желал да бях там.

— Аз също бих желал да беше на срещата — каза Марк искрено. — Той беше… кисел.

— Обзалагам се. Той е най-киселият човек на света с изключение на майка ми, когато е в лошо настроение. Слава Богу, че не й се случва често.

— Трябваше да я видиш, когато му се противопостави — каза Марк. — Сблъсък между титани. Мисля, че щеше ти достави истинска радост. На мен ми беше много забавно.

— Така ли? Изглежда, че имаме много, за което да си поговорим…

За първи път Марк разбра, че наистина е така, и се окуражи. За нещастие последва поредното прекъсване. Един мъж в ливрея на Къща Фел погледна през хромирания парапет, видя го и направи някакъв знак, приличен на поздрав.

— Имам пратка по куриер за човек на име Марк — каза той.

— Аз съм Марк.

Куриерът отиде при него, освети лицето му със скенер за потвърждение, отвори мъничка кутийка, закачена с верижка на китката му и му подаде карта в плик без марка.

— Приветствия от барон Фел, сър. Той вярва, че това ще ускори пътуването ви.

Кредитна карта. Ах-ха! И много голям намек с нея.

— Моите почитания на барон Фел и… и… какво искаме да кажем на барон Фел, Майлс?

— Аз бих се ограничил с „Благодаря“, струва ми се — отговори Майлс. — Най-малкото докато отидем много, много далеч.

— Кажи му „Благодаря“ — каза Марк на куриера, който кимна и си тръгна.

Марк съгледа в ъгъла комуникационния пулт на Лили. Струваше му се много, много отдалечен. Посочи го и каза:

— Би ли, хм, би ли ми донесъл дистанционното четящо устройство от комуникационния пулт, Майлс?

— Разбира се. — Майлс го взе и му го подаде.

— Според мен — каза Марк, размахвайки картата, — той ме минава, но няма да рискувам да се срещнем и да оспорвам. — Той пъхна картата в отвора на четящото устройство и се усмихна. — Познах.

— Колко? — попита Майлс и протегна шия.

— Е, това е много личен въпрос — каза Марк. Майлс виновно се отдръпна. — Бизнес. Ще ти кажа, ако ми отговориш на един въпрос. Спа ли с онази лекарка?

Майлс прехапа устна. Любопитството очевидно се бореше с джентълменските маниери. Марк наблюдаваше с интерес, да види какво ще излезе. Беше готов да се закълне, че любопитството ще надделее.

Майлс пое дълбоко дъх.

— Да — каза той най-после.

„Така си и мислех.“ Тяхната съдба беше разделена точно по равно. За Майлс беше късметът, за него — останалото. Но не и този път.

— Два милиона.

Майлс подсвирна.

— Два милиона имперски марки? Впечатляващо!

— Не, не. Два милиона бетански долара. Това, предполагам, прави около осем милиона марки, нали? Или дори близо десет. Зависи от курса. Във всеки случай не е десет процента от Къща Риовал. По-скоро два процента — пресметна Марк на глас. И има рядката и абсолютна радост да види как Майлс Воркосиган онемява.

— Какво смяташ да правиш с всичко това? — прошепна Майлс след около една минута.

— Ще инвестирам — каза Марк яростно. — Бараяр има развиваща се икономика, нали? — Той замълча. — Първо обаче ще дам един милион на ИмпСи за помощта им през последните четири месеца.

— Никой не дава пари на ИмпСи!

— Защо? Погледни твоите операции с наемниците например. Не се ли предполага наемническата армия да е рентабилна? Дендарии флотът би могъл да носи истински паричен поток за ИмпСи, ако се управлява правилно.

— Те получават печалба от политическите последствия — каза категорично Майлс. — Макар че… ако наистина го направиш, бих желал да бъда там. Да видя лицето на Илян.

— Ако се държиш добре, ще ти позволя да дойдеш. Оо, наистина ще го направя. Имам някои дългове, които никога няма да мога да изплатя… — Той мислеше за Филипи и другите. — Но възнамерявам да платя онези, които мога, в тяхна чест. Но можеш да се закълнеш, че ще запазя останалите пари. След около шест години ще ги удвоя и ще си възстановя сумата. И дори ще я надхвърля. Ако разбирам правилно играта, много по-лесно е да направиш два милиона от един, отколкото да направиш двама души от един. Ще уча.

Майлс го гледаше очарован.